Операция „Червена буря“ [bg]
- Автор: Клэнси Том, Бонд Ларри
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 9541701175
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Червена буря“ [bg]». Краткое содержание книги:
„Книга, от чийто реализъм те полазват тръпки… Прочетете една глава и няма да се спрете, докато не изчетете целия роман.“ Нюздей
„В този роман има много повече напрежение, отколкото в която и да е друга книга.“ Уошингтън таймс
На Алексеев му се искаше да бъде там. Той имаше телефонна връзка с дивизията и с дивизионната радиочестота. Полковникът — Алексеев искаше да му издейства повишение в генералски чин, ако атаката успееше — се оплака, че са били принудени да изчакат твърде дълго. Той беше поискал и бе получил два разузнавателни самолета, които да прелетят над вражеските позиции. Единият самолет беше изчезнал. Пилотът на втория бе докладвал за раздвижване, но не бе успял да осигури оценка на мощта на вражеските формирования, защото бе твърде зает да бяга от изстреляните по него зенитни ракети. Полковникът се страхуваше, че противникът е получил подкрепления, но без доказателства за това не можеше да оправдае нито по-нататъшно забавяне на атаката, нито искане за повече подкрепления.
Макол наблюдаваше от разстояние. Последната редица хълмове се намираше на една миля от него, зад нещо, което някога бе представлявало ферма, но сега бе покрито с дръвчета, сякаш почвата се бе изтощила. Групата му беше разпределена в два взвода от по три танка. Неговата задача като командир беше да стои зад тях и да ги направлява по радиостанцията.
Двадесет минути след като по радиото бе съобщено за мощно съветско настъпление, той започна да забелязва първите признаци на раздвижване. Германски бронетранспортьори се спуснаха надолу по хълма към селото. От север се появиха няколко съветски хеликоптера, но този път една скрита в селото ракетна батарея ги атакува и унищожи три, преди да успеят да излязат извън обсега й. След това дойдоха и германските „Леопарди“. Макол ги преброи и установи, че три от тях липсват. Артилерията на НАТО засипваше със снаряди хълмовете, а съветските оръдия правеха същото с полето около американските танкове. Тогава се появиха и руснаците.
— Бизон, всички единици да задържат огъня. Повтарям, всички да задържат огъня — каза командирът на батареята по радиото.
Макол забеляза, че отстъпващите германци преминаваха през селото. „Значи това е замислило малкото швабско копеле — помисли си той. — Прекрасно…“
— Бягат! — каза полковникът на Алексеев по дивизионната радиостанция. На масата пред генерала имаше карта, върху която сега бяха преместени броячи, и картографите нанесоха няколко бележки с химически моливи. В германските линии беше отбелязана червена празнина.
Водещите съветски танкове се намираха на петстотин метра от селото и се спускаха към двукилометровата празнина между танковете на батарея Б. Германският полковник даде заповед на американския командир на батареята.
— Бизон, тук Шести, очистете ги! — Дванадесет танка стреляха едновременно и улучиха девет цели.
— Ууди, търси антени — заповяда Макол на мерача си. Той използваше призмите си за гледане, за да държи под око подчинените си, докато мерачът се завъртя надясно и започна да оглежда задните редици на съветските танкове.
— Виждам един! Зареди с HEAT! Цел танк. Разстояние две хиляди и шестстотин… — Танкът отскочи встрани. Мерачът гледаше как следата на трасиращия боеприпас описва дъга във въздуха по време на полета си от две мили… — Попадение!
Вторият залп на американските M-1 унищожи осем танка, след което от селото започнаха да излитат противотанкови ракети и да поразяват още съветски машини. Руснаците бяха пуснали по фланговете си ниски танкове, а пред тях имаше село, пълно с противотанкови ракети. Германският полковник бе поставил подвижна засада и руснаците бяха влезли в капана. „Леопардите“ вече завиваха отляво и отдясно зад селото, за да спипат руснаците на открито. Въздушният диспечер извика своите изтребител-бомбардировачи, които атакуваха позициите на съветската артилерия. Съветските изтребители нападнаха натовските самолети, но докато се сражаваха с тях, не можеха да участват в боя по суша и сега една ескадрила от въоръжени с ракети германски хеликоптери „Газел“ откри огън по настъпващите танкове. Руснаците пуснаха своите димки и отчаяно се опитваха да атакуват вражеските машини, но американците се бяха окопали дълбоко, а германските ракетометци в селото умело променяха позициите си след всеки изстрел.
Макол премести единия си взвод вдясно, а другия — вляво. Неговият мерач локализира и унищожи втори съветски команден танк. Тогава германците обградиха руското формирование от север и от юг. Въпреки че численото превъзходство беше на страната на Съветите, германците успяха да изненадат руснаците и започнаха да разбиват танковата колона със своите 120-милиметрови оръдия. Съветският командир нареди на хеликоптерите си да се върнат, за да проправят път за изтегляне, и те успяха да изненадат и унищожат три германски танка, преди небето около тях отново да закипи от зенитни ракети. Внезапно на руснаците им дойде много. Пред очите на Макол съветските сили завиха назад и се оттеглиха към хълмовете, преследвани от германците. Контраатаката продължи докрай, а Макол знаеше, че никой не бе по-добър от швабите в това отношение. Преди да получи заповед за придвижване, първоначалната отбранителна позиция бе отново в приятелски ръце. Сражението беше продължило едва един час. Съветските мотострелкови дивизии бяха понесли огромни загуби на пътя към Бибен.