Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Микен? — Бран се обърка. — Но морето е на хиляди и хиляди левги оттук, а стените на Зимен хребет са толкова високи, че не би могло да ги прехвърли дори да дойде.

— В мрака на нощта соленото море ще прелее през тези стени — каза Джойен. — Видях мъртъвците, подути и издавени.

— Трябва да им го кажем — каза Бран. — На Бирения корем и на Микен, на септон Чайл. Да им кажем да не се давят.

— Това няма да ги спаси — отвърна момчето в зелено.

Мийра пристъпи до стола при прозореца и сложи ръка на рамото му.

— Няма да ти повярват, Бран. Както ти не повярва.

Джойен седна на леглото на Бран.

— Кажи ми ти какво сънуваш.

Боеше се, дори и сега, но се беше заклел да го сподели с тях, а всеки Старк държеше на клетвата си.

— Различни са — бавно заговори той. — Има и вълчи сънища, но те не са толкова лоши, колкото другите. Тичам, ловя и убивам катерици. А има и сънища, в които враната идва и ми казва да летя. Понякога и дървото е в тези сънища, зове ме по име. Това ме плаши. Но най-лошите сънища са когато падам. — Погледна отчаян надолу към двора. — Никога дотогава не бях падал. Когато се катерех, имам предвид. Стигал съм навсякъде, горе по покривите и по стените, хранех враните в Изгорялата кула. Мама се боеше, че ще падна, но знаех, че никога няма да падна. Но паднах и сега, когато сънувам, винаги падам.

Мийра го стисна за рамото.

— Това ли е всичко?

— Така мисля.

— Варг — каза Джойен Тръстиката.

Бран го погледна ококорено.

— Какво?

— Варг. Менящ формата си. Получовек, полузвяр. Така ще те нарекат, ако чуят за вълчите ти сънища.

Имената отново го изплашиха.

— Кой ще ме нарече така?

— Собствените ти хора. От страх. Някои ще те намразят, като разберат какво си. Някои дори ще се опитат да те убият.

Баба Нан понякога им беше разправяла страшни истории за полузверове и същества, менящи формата си. В приказките й те винаги бяха лоши.

— Аз не съм такъв — каза Бран. — Не съм. Това са само сънища.

— Вълчите сънища не са истински сънища. Докато още си буден, стискаш очи, но когато се унесеш, то се разтваря и душата ти намира другата си половина. Силата е в теб.

— Не го искам. Искам да бъда рицар.

— Искаш да си рицар. Но си варг. Не можеш да го промениш, Бран, не можеш нито да го отречеш, нито да го изтласкаш. Ти си крилатият вълк, но никога няма да полетиш. — Джойен стана и се приближи до прозореца. — Освен ако не отвориш окото си. — Събра двата си пръста и чукна силно Бран по челото.

Когато вдигна ръка към мястото, Бран напипа само гладка кожа. Никакво око нямаше там, дори затворено.

— Как мога да го отворя, като го няма?

— Няма да намериш окото с пръстите си, Бран. Трябва да търсиш със сърцето си. — Джойен се взря в лицето на Бран със странно зелените си очи. — Или се боиш?

— Майстер Лувин твърди, че в сънищата няма нищо, от което да се страхува човек.

— Има — каза Джойен.