Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Можете — отговори Морис с подчертана незаинтересованост. — Научих от съдържателя на странноприемницата, че баба ми е отседнала тук. Бихте ли ми посочили стаята й?
— Ами, не зная, милорд. — Мориса отстъпи няколко крачки назад, осъзнала глупавата си грешка. Това не беше никакъв клиент, а влюбеният в Шимейн внук на лейди Дьо Мерсер. И тъй като нито Потс, нито Роксана се бяха върнали от къщата на Торнтън, за да си приберат наградата, не се знаеше какво се е случило там и какво иска този човек с посещението си. Но каквато и да бе целта му, той изглеждаше твърдо решен да я постигне, защото черните му очи блестяха като остри стоманени кинжали. От друга страна, маркизата ясно бе дала да се разбере, че не желае новината за присъствието й тук да се разгласява, още по-малко пък — да достига до ушите на внука й.
— Ако не ми кажете, ще я намеря сам — каза невъзмутимо Морис. — Може и да стресна някои от вашите приятелки, отваряйки врата след врата, но се съмнявам, че гледките, които вероятно ще открия по стаите, биха ме смутили. Струва ми се, обаче, че има опасност доста да притесня клиентите ви.
Мориса си представи как ще реагира Фрида, ако някой от клиентите се оплаче, че е бил обезпокоен, и бързо омекна. Не знаеше как нейна светлост ще посрещне визитата на внука си, но бе убедена, че старицата ще се справи — нещо, което никое от момичетата нямаше да може да стори, ако се изправеше срещу яростната отмъстителност на Фрида.
— Последната стая горе вдясно. Току-що занесох на нейна светлост малко чай, тъй че тя вече е будна и похапва.
Морис хукна нагоре по стъпалата, прескачайки по три наведнъж, като остави проститутките да зяпат смаяно след него. С характерната си бърза и уверена походка той прекоси коридора и след кратко почукване разтвори вратата и връхлетя в стаята, като стресна баба си, която в този момент седеше до една малка масичка и закусваше. Внезапното му нахлуване накара маркизата да се надигне от стола в очакване някой мръсен бандит да насочи пистолет в лицето й и да поиска всичките й пари. Но щом съзря познатото лице на внука си, тя се отпусна обратно на стола и притисна кокалестата си ръка до разтуптяното си сърце.
— Божичко, Морис, как ме изплаши!
— Това беше целта — отвърна рязко той. Опитът й за усмивка завърши само с едно леко, нервно потрепване на ъгълчетата на устните. Нямаше нужда да й се казва, че нещо не е наред.
— Да не би напоследък да си развил навик да правиш номера на по-възрастните от теб?
— И да съм, този номер е напълно безобиден в сравнение с оня, който ми изигра ти.
Едит вдигна дантелената си кърпичка и изискано изтри ъглите на устата си. Фините й пръсти леко потреперваха.
— Не съм сигурна, че разбирам какво имаш предвид, Морис.
Маркизът не се остави да бъде заблуден от невинната й преструвка.
— Мисля, че много по-добре от мен знаеш какво си направила, бабо. Аз обичах Шимейн, а сега я загубих…
— Мъртва ли е? — попита обнадеждено Едит. От снощи очакваше с нетърпение да чуе тази новина, но и на сън не си бе представяла, че ще й я донесе точно внукът й.
Очите на Морис заблестяха със зле прикрита ярост.
— Шимейн е жива, омъжена за един заселник и бременна с неговото дете… и аз бих дал цялото си богатство, за да заемам в сърцето й мястото, което заема той в момента.
При вестта, че Шимейн продължава да е жива и здрава, сърцето на Едит се сви, но също като Мориса, тя бе съвършена актриса.
— Цялото си богатство? — Пресилената й усмивка и небрежното махване с ръка трябваше да му покажат, че преувеличава твърде много. — Хайде, Морис, никой нормален човек не би жертвал богатство като твоето заради една нищо и никаква хлапачка…
— Името й е Шимейн, бабо — прекъсна я остро той. — Вече Шимейн Торнтън. А трябваше да е лейди Шимейн дьо Мерсер. Щеше да е, ако не беше ти.
— Стига, Морис, в момента си превъзбуден и не знаеш какво говориш.
— Отлично знам какво говоря. — Морис бръкна в джоба си, извади гладката като коприна кожена кесия и с едно движение на китката я хвърли на масичката до ръката на баба си. При падането от кесията се чу звън на монети. — Познато ли ти е това, бабо? — жлъчно попита той. — Винаги си се гордяла със своя изискан вкус и с предпочитанията си към простите, но елегантни вещи. И без да отварям кесията знам, че вътре ще открия твоите инициали. Колко такива кесии си си поръчвала през всичките тези години? Може би стотици. Дори аз имам няколко от тях. Подаряваше ми ги, когато бях малък, когато се опитваше да ме научиш да ценя стойността на парите, спомняш ли си?
Лицето на Едит остана неподвижно и безизразно като маска, която успешно прикриваше бушуващата у нея тревога. Тонът на внука й казваше много повече от онова, което казваха думите му. Дълбоко в себе си тя вече знаеше, че е загубила смъртоносната игра, която бе започнала, и то заради една глупава грешка, допусната от самата нея. Беше наредила на Мориса да даде на Потс малко пари и да му обещае остатъка след изпълнението на задачата. Откъде можеше да знае, че една малка кожена кесийка ще унищожи целия й план?