Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Хю Корбин излезе, куцукайки, на верандата веднага щом видя Гейдж да спира каруцата си пред дома му. Снощи Роксана не се бе прибрала в къщи и още преди да съзре ковчезите в каруцата, той вече беше започнал да подозира, че с нея се е случило нещо ужасно.
Гейдж свали шапката си и се приближи до възрастния мъж. За пръв път от години насам Хю не го посрещна с оскърбление, а просто вдигна поглед към него с въпросително изражение.
— Господин Корбин, много съжалявам, че трябва да ви го кажа, но се боя, че Роксана е мъртва. — Гейдж се извърна леко и махна с шапка към каруцата. Тялото й е в един от тези чамови ковчези. Издълбах името й на капака, за да можем да…
— Копеле такова, защо ти беше чак да я убиваш? — изръмжа измъчено Хю. — Не ти ли стигна, че толкоз години търчеше подире ти като луда и че стана засмях на всички! Не, не ти е стигнало, нали? Трябваше да я пратиш на оня свят, точно както прати Виктория навремето!
— Не аз убих дъщеря ви, господин Корбин — тихо каза Гейдж. — Каин я уби.
— Каин? — Хю Корбин се вторачи в него така, сякаш младият мъж бе загубил разсъдъка си. — Каин никога не би я убил!
— Съжалявам, господин Корбин. И двамата със съпругата ми го видяхме.
— Защо? — извика Хю. — Защо, по дяволите, Каин ще убива Роксана?
Гейдж сви рамене.
— Защото Роксана го караше да убие съпругата ми, а той не искаше да й се подчини. По същия начин го е накарала да убие и Виктория. Но когато Роксана заплаши Шимейн с пистолет, Каин я сграбчи и се хвърли заедно с нея от носа на кораба ми. Дъщеря ви не оцеля при падането. Вратът й се счупи при удара в една от скалите.
Хю Корбин го гледаше със зяпнала уста и като че ли не проумяваше и дума от казаното. След известно напрегнато мълчание той избърса разтрепераните си ръце в панталоните си и измърмори по-скоро на себе си:
— Малко ще ми е трудно да изкопая два гроба…
Гейдж погледна въпросително ковача. Не беше сигурен, че е чул добре.
— Мислех си да потърся в гората къщата на онази старица, с която живееше Каин, и да го погреба там. Ако случайно имате представа къде е…
— Аз ще погреба Каин до Роксана.
— Сигурен ли сте, че искате да направите точно това, господин Корбин? — попита съчувствено Гейдж. В края на краищата, Каин я уби…
— Каин се роди тук и тук ще бъде погребан.
Дали шокът от смъртта на Роксана не бе помрачил разсъдъка на ковача, запита се Гейдж.
— Доколкото си спомням, старицата никога не е споменавала откъде се е появил Каин. Да не искате да кажете, че е роден в Нюпорт Нюз… или някъде наблизо?
— Той беше мой син — отговори мрачно Хю. — Първородната ми рожба. Роди се няколко седмици преждевременно и щом го видях колко е уродлив, казах на Леона да си сложи възглавница под полата, та хората да си мислят, че още е бременна. Сетне отнесох бебето в гората и го оставих пред къщата на оная старица. Някак не ми се виждаше редно да убия собственото си дете. Когато се разчу, че жената е намерила Каин, казах на неколцина души, че родилните мъки на Леона са почнали, но не пуснах никого да припари до къщи. После направих малък ковчег, сложих вътре торба с жито и казах на всички в града, че синът ни се е родил мъртъв. Не исках да се знае, че аз съм бащата на онова грозно създание, дето го бях подхвърлил в гората, но сега ти казвам: Каин беше мой син, единственият, който съм имал.
— Роксана знаеше ли, че Каин й е брат?
— Никой не знаеше… досега… но вече май няма голямо значение.
Гейдж не каза нищо. Знаеше, че Хю Корбин е груб, суров и опърничав човек и че не иска да бъде съжалявай от никого. Само му помогна да свали двата ковчега от каруцата. Третия предаде на британските власти в областта, заедно с подробно обяснение за обстоятелствата около смъртта на Потс. Сетне отиде в таверната, където завари Фрида в едно от най-яростните й настроения.
— Бих искал да говоря с Мориса — уведоми я той. — Знаеш ли къде е?
— Де да знаех — гневно извика Фрида. — Изчезнала е оттук без да се обади на никого и както чувам, е побягнала на север с първия ездач, когото е срещнала на пътя, един тип от планините, дето идваше често при нея. Май не смята да се връща скоро.
— Доколкото разбирам, Мориса не си е направила труда да откупи свободата си.