Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Фрида изсумтя ядосано, което потвърди правилността на догадката му.
— Можеш да си сигурен, че като я намеря, ще й се иска да беше.
— Предполагам, че Мориса се е бояла повече от това, което ще й сторя аз, отколкото от твоето отмъщение.
Тя вдигна поглед към него.
— Потс пак ли е идвал при тебе?
Гейдж кимна.
— Този път се опита да убие мен и каза, че го прави по нареждане на Мориса. Възнамеряваше след като свърши с мен, да убие и съпругата ми.
Фрида го огледа от глава до пети, но не забеляза никакви поражения нито по тялото, нито по лицето му.
— Обаче ти си тук, за разлика от Потс.
— Ковчегът му е на улицата, малко по-надолу от тук.
Начервените й устни се свиха в едно стреснато „О!“, сетне тя се облегна на стола си и се взря в младия мъж.
— Значи си дошъл да търсиш Мориса и сигурно се надяваш да й видиш сметката, както й обеща. Обаче ще трябва да почакаш, понеже първо аз ще я намеря и така хубавичко ще я наглася, че ще й се иска да е умряла.
— С удоволствие ти отстъпвам това право. Стига да не се мярка повече насам, мисля, че мога да забравя за съществуването й.
— О, аз ще я докарам обратно тук, разчитай на това, жива или мъртва. Имам си приятели, дето ме държат в течение на нещата. Докато я намеря, ще обмислям какво ще е най-доброто наказание за тая никаквица. Във всеки случай, няма да я нашибам с камшик, щото така няма да имам никаква полза от нея. Виж, ако й липсват един-два пръста, клиентите надали ще обърнат внимание, стига да има какво друго да им покаже. Зная и още някои номера, дето ще накарат тая кучка да ме помни вечно. Ако има достатъчно мозък в кратуната си, оттук насетне ще внимава, инак ще се разкайва до края на дните си. Дала съм й дума, пък аз винаги държа на думата си.
Гейдж не знаеше кое представлява по-голяма заплаха за Мориса — дали това да зависи изцяло от благоволението на някакъв груб планинец, или това да има такъв отмъстителен враг като Фрида. Каквото и да я очакваше от този момент нататък, съдбата й едва ли щеше да бъде много радостна.
Новината за скоростното отпътуване на Едит дьо Мерсер от Нюпорт Нюз стигна до Гейдж малко след излизането му от таверната и той се прибра при своето семейство убеден, че Морис дьо Мерсер се е справил със ситуацията така, както е намерил за добре. По-късно, когато Шемъс и Камий се върнаха от кратката си разходка до града, те информираха Шимейн и Гейдж, че са се видели с Морис и той ги е уведомил за намеренията си. Обмислял да се установи някъде край Ричмънд и да се запознае по-отблизо с Гарланд Бошан, за да види дали от една евентуална връзка с нея би се получило нещо. Все още обаче обичал Шимейн и смятал, че за него ще е най-добре поне за известно време да стои по-далеч от нея. Затова планирал първо да погостува на семейство Бошан, после да се върне в Англия, а след година, година и нещо да се върне в колониите, и по-точно — в Ричмънд. Ако дотогава Шимейн овдовеела или по някаква друга причина останела сама, трябвало само да му остави съобщение в странноприемницата в Нюпорт Нюз. Тъй като тя очевидно дълбоко обичала своя съпруг, Морис нямало да я безпокои повече, но ако преди да се е оженил за друга Шимейн кажела само една дума, бил готов да долети на часа и да падне в краката й.
Първоначално Гейдж се ядоса на новините, но после си даде сметка, че не бива да се сърди на маркиза. Всъщност, ако се случеше нещо с него, той наистина не можеше да си представи по-добър съпруг за Шимейн от Морис. И все пак се надяваше да обезсърчи маркиза, като доживее до дълбока старост с Шимейн, защото тя със сигурност беше съпругата, която всеки мъж би ценил повече от всички кораби, богатства и слава на света.
Смушкан настойчиво от жена си, Шемъс се изчерви, прочисти гърло и пристъпи смутено към зет си. Присъствието на Уилям усложняваше положението още повече.
— Сега, след като се доказа, че си невинен за смъртта на първата си съпруга, предполагам, че трябва да те помоля за извинение заради нещата, които ти наговорих в деня, когато се срещнахме за пръв път.
— Само ако сте искрен — отвърна Гейдж. — Едно извинение не струва нищо, ако не идва от сърцето.
Шимейн прегърна съпруга си през кръста, облегна глава на мускулестата му гръд и се усмихна окуражително на своя баща.
— Вече не искаш да го кастрираш, нали, татко? В края на краищата, това би означавало да нямаш други внуци, освен този, който нося в утробата си.
Шемъс се изчерви още по-силно.
— Двамата с майка ти мечтаехме да имаме голямо семейство, но не ни беше писано. Но с няколко внука мечтите ни биха се осъществили напълно.
— Тогава го кажи, татко! — възкликна Шимейн.