Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Утрото най-после настъпи и след като похапна добре от обилната закуска, приготвена от Бес, Гейдж се отправи към работилницата. Рамзи и останалите мъже вече бяха пристигнали и оглеждаха с недоумение прясно скованите ковчези, питайки се дали работодателят им не е решил да се захване сериозно с този нов бизнес.
— Можеше просто да ни кажеш, че не искаш повече да правим мебели — обади се Рамзи. — Никой от нас нямаше да ти се разсърди. Ама предпочитаме да си идем сами, вместо да ни изкарват от тук в някоя от тия кутийки.
Гейдж не можа да устои на несломимото чувство за хумор на своя приятел и се засмя:
— Тези кутийки ми се струват твърде малки за хора като теб и Слай.
Рамзи се престори на засегнат от забележката му и поглади с ръка корема си, който напоследък доста се беше закръглил.
— Да не искаш да кажеш, че ни намираш малко понаедрели и понатежали?
— Малко? — изсумтя Гейдж с усмивка. Шегите на Рамзи винаги му действаха като лек срещу тревогите и мрачното настроение. — Като гледам как си взел да шишкавееш в последно време, започвам да се чудя дали няма да се наложи скоро да разширяваме вратите на работилницата.
— Ами да — намеси се Слай с весел кикот, — и аз се чудех дали да не му дам да носи моите панталони, та да си скрива срамотиите. Понеже сега колчем се наведе, пред очите ми се разкриват едни гледки, дето трудно се понасят.
Страховитият поглед, който Рамзи хвърли на своя другар, накара Гейдж да избухне в смях. Сега вече наистина му беше олекнало.
В това време се появи Гилиън, който търсеше Гейдж. При вида на трите ковчега младежът замръзна на място с вдигнат във въздуха крак.
— Пресвета Богоро… — промълви той и бавно свали крака си на пода. После още по-бавно се обърна към Гейдж и попита задавено: — Кого си сложил вътре, Капитане?
— Роксана, Каин и Потс — кратко отвърна Гейдж.
Тримата мъже го зяпнаха шокирано, а Слай тъжно поклати глава.
— Надявах се, че са празни.
От другия ъгъл на работилницата дотичаха и двамата чираци, любопитни да узнаят цялата история. Всички се скупчиха около Гейдж.
— Сигурно нещо са те ядосали — предположи Рамзи. — Ама чак да ги затриеш и тримата?
— Не съм затрил нито един от тях — отговори Гейдж с бегла усмивка. — Жена ми застреля Потс, който се опитваше да убие мен. Каин пък уби себе си и Роксана, като скочи заедно с нея от носа на кораба.
— Хм, тоя кораб май е прокълнат, а? — подразни го Рамзи.
Гилиън не искаше и да чува за подобно нещо, затова побърза да попита:
— Защо Каин е убил Роксана, Капитане?
— Тя беше поредният човек, който се опита да убие Шимейн, а на него това не му се понрави. Историята е доста объркана, затова ще ви разкажа каквото знам, докато ми помагате да натоваря ковчезите в каруцата. — Гейдж погледна въпросително към Гилиън, който очевидно беше забравил за какво е дошъл в работилницата. — Мен ли търсеше?
— Да — сепна се младежът. — Негова светлост се чуди къде си, Капитане.
— Имаш предвид баща ми.
— Не, другият, по-младият. Оня с черната коса.
Трябваше да се досетя, че маркизът ще удържи на думата си, помисли си Гейдж.
— Можеш да му кажеш къде да ме намери.
— Слушам, Капитане.
Само след няколко минути Морис дьо Мерсер влезе в работилницата и реакцията му при вида на ковчезите бе почти еднаква с тази на Гилиън. Вярно, че кракът му стигна до пода малко по-бързо и че възклицанието му беше малко по-различно, но слисаното изражение на лицето му бе абсолютно същото.
— Боже господи! Какво се е случило тук? За кого са тези ковчези? Шимейн добре ли е?