Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Пороят от въпроси накара Гейдж да се усмихне.
— Няма от какво да се боите, ваша светлост. Нито един от тези ковчези не е за съпругата ми. Тя си е вкъщи, жива и здрава, макар да не се чувства особено щастлива от това, че снощи уби човек.
— Шимейн? Моята Шимейн?
— Не, ваша светлост, моята Шимейн — поправи го рязко Гейдж. — Тя никога не е била ваша.
— Какво е станало — попита Морис. — Кой е бил този човек и защо го е убила?
— За да спаси живота ми. Някой е платил на Потс да дойде тук, за да убие Шимейн, но негодникът беше решил да прати първо мене в гроба, преди да продължи с нея. Шимейн вече се справя чудесно с пистолета. Нищо чудно след още някой и друг урок да започне да ви съперничи по ловкост и точност.
Маркизът погледна отново към дървените ковчези.
— Тогава кой друг…
— Не ги познавате — прекъсна го Гейдж. — Един гърбушко от града, който неволно е убил първата ми съпруга, и жената, която го е подвела да го стори. Някой беше платил и на нея да убие Шимейн.
— Убил първата ви съпруга, значи — повтори недоверчиво Морис. — Много удобно за вас, нали?
Гейдж го изгледа хладно.
— Във всеки случай, по-удобно за мен, отколкото за вас, струва ми се. Сега нямате основание да, ме предизвикате на дуел и да ме убиете под предлог, че искате да спасите Шимейн от един съпруг убиец. Ако се съмнявате в думите ми, можете да разпитате самата Шимейн. Всичко това й е било разказано от Роксана и от Каин, доколкото нещастникът е бил в състояние да обясни нещо.
Морис бръкна в джоба на елегантното си сако и извади изящната кесия от гладка кожа, която Потс беше размахвал пред носа на Гейдж предишната вечер.
— Мога ли да знам откъде сте се сдобил с това? Намерих я на палубата на вашия кораб, когато се качих да попитам дърводелците къде бих могъл да ви открия.
Гейдж хвърли бегъл поглед на кесията и му я подаде обратно.
— Потс ми я показа, когато се похвали, че е бил нает да убие Шимейн. Може да е негова, но изглежда прекалено изискана за неговите вкусове. По-вероятно е да принадлежи на човека, който го е наел да извърши убийството. — Той наклони глава и се взря изпитателно в лицето на маркиза, което бе пребледняло като платно. — Ако кесията не е на Потс, дали случайно нямате представа чия е?
— Може би имам — отвърна Морис с прегракнал глас, обърна се рязко и се отправи към вратата. На прага обаче се спря и погледна към Гейдж с горчива усмивка на красивите си устни. — Ако това, което казахте, е истина, господин Торнтън, вие наистина спечелихте моята годеница. Пожелавам и на двама ви всичко най-хубаво.
— Завинаги ли си заминавате? — изненадано възкликна Гейдж. Не можеше да повярва, че маркизът ще се предаде толкова лесно.
— Да, няма да се върна повече, освен ако Шимейн не остане вдовица по повод, различен от този, който възнамерявах да предизвикам.
— Тогава ще трябва да чакате доста дълго — каза Гейдж. — Смятам да доживея до дълбока старост.
— Така да бъде.
— Шимейн и родителите й ще се чудят къде сте изчезнал. Какво да им кажа?
Морис се замисли за момент над въпроса, после се усмихна печално.
— Кажете им, че съм отишъл да хвана една пепелянка.
С тези думи той пристъпи през прага и тихо затвори вратата зад гърба си.
— Пепелянка ли? — объркано повтори Рамзи. — Какво искаше да каже негова светлост с това?
Гейдж беше отишъл до прозореца и гледаше как съперникът му бързо се отдалечава в посока към реката.
— Мисля, че негова светлост възнамерява да поговори с човека, който е платил на Потс да убие Шимейн.
— Че откъде знае кой е този човек? — попита приятелят му.
— Кесията — разсеяно отвърна Гейдж. — Струва ми се, че я разпозна… или най-малкото някой от роднините му има такава.
— Не знаех, че той има роднини тъдява.
— Нямаше, но може би са се появили. И то съвсем наскоро.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА
В мига, в който Морис дьо Мерсер прекрачи прага на таверната, в целия салон се възцари мъртва тишина и всяка проститутка, която бе успяла да се надигне от леглото в този ранен час, се закова на място и го зяпна с отворена уста. В сравнение с обичайната клиентела от околността маркизът изглеждаше прекрасен и апетитен, подобно на едър червей, попаднал в курник. И подобно на ято кудкудякащи кокошки момичетата на Фрида се спуснаха към него, като се блъскаха и бутаха, за да се доберат първи до този изключителен екземпляр. Вярна на себе си, Мориса успя да пререди всички и да се изпъчи пред него.
— Мога ли да ви услужа с нещо, ваша светлост? — изчурулика тя и по навик завъртя рамо така, че деколтето на роклята й да се разтвори и да открие значителна част от пищната й гръд.