Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Как се сдоби с тази кесия? — предпазливо попита маркизата. — Мислех, че съм я загубила.
Морис веднага отхвърли нелепия й опит да се измъкне.
— Не си я загубила. Дала си я на Потс, когато си го изпратила да убие Шимейн. Но той се провали, бабо, и плати за това с живота си. Онази нищо и никаква хлапачка, която не можеш да понасяш, го застреля, когато той се опита да убие съпруга й. Вероятно си обещала добро възнаграждение и на Роксана Корбин, но и нея няма да видиш повече… освен в ковчега, който й скова Гейдж Торнтън. Това, което искам да знам, бабо, е как можа да постъпиш толкова жестоко с мен… и с моята годеница!
Вперила невиждащ поглед право пред себе си, Едит дьо Мерсер запази гордо мълчание. Кокалестата й ръка стискаше сребърната дръжка на бастуна, подпрян на дървения под.
— Отговори ми! — изрева Морис, като стовари тежко длан върху масата, изтръгвайки стреснато възклицание от устните на баба си. — Проклинам и теб, и леденото ти сърце! Знам, че ти си подкупила алчните съдии в Лондон, че си нагласила да арестуват Шимейн и да я екстрадират от Англия, и вероятно през цялото време си вярвала, че ми правиш услуга в името на моето благополучие и славното ми бъдеще като маркиз. Боли ме да си мисля за всичко, което е изстрадала Шимейн заради теб. Когато родителите й откриха какво се е случило с нея, дълго време отказвах да повярвам, че ти имаш някакво участие в това. Но изчезването й, и то само месец след нашия годеж, беше твърде удобно за теб, а и помня с какво спокойствие ме уверяваше, че Шимейн ще бъде намерена. Много повече тревога видях в погледа ти, когато ти съобщих, че възнамерявам да се оженя за нея. Той се взря в единствената си роднина с леден поглед. Не изпитваше към нея нищо друго, освен дълбоко презрение. — Навярно си се надявала скоро да те информират, че Шимейн е мъртва и си се готвела с прискърбие да ми съобщиш новината.
На хубавите му, плътни устни трепна горчива усмивка.
— Бих могъл да те пратя в затвора, но съм сигурен, че с парите и влиянието си ще се измъкнеш твърде лесно от правосъдието, затова избрах за теб много по-сурово наказание, бабо. От днес нататък никога повече няма да ме видиш. Ако въобще се върна в Англия, то ще е за да събера багажа си. Но веднага след това ще дойда обратно тук, за да изживея остатъка от живота си като обикновен заселник. И ти никога няма да бъдеш добре дошла в къщата, която ще построя за себе си и за своето семейство, ако изобщо имам късмета някога да се оженя. Дори да имам деца, ти никога няма да ги видиш, няма да ги чуеш, няма да можеш да се гордееш нито с тях, нито с техните деца… ако дотогава все още си жива. И никога няма да можеш да нареждаш живота им така, както се опита да наредиш моя. Това означава сбогом завинаги, бабо. Пожелавам ти дълъг и нещастен живот.
С тези думи Морис се завъртя рязко на пети и излезе, като затръшна с все сила вратата след себе си.
След заминаването му Едит дьо Мерсер остана сама в празната стая. Седеше неподвижно. Не виждаше нищо, не чувстваше нищо. Може би вече беше мъртва. Всичко, към което се бе стремила, за което бе копняла, за което се бе борила, беше излетяло от живота й със затръшването на тази врата. Дори когато след няколко мига се чу припряно похлопване, в сърцето й не трепна и искрица надежда, нито пък интерес. Беше само Мориса, която бързаше да узнае какво е станало.
— Потс и Роксана са мъртви — информира я глухо Едит. — Най-добре е да се махаш колкото може по-бързо. В чантата до леглото има кесия с пари. Вземи я. Ще ти стигнат да се добереш до Ню Йорк… или някъде другаде.
— Ами Фрида? — уплашено попита Мориса. — Ако си замина, без да се откупя от нея, тя ще прати някой да ме върне… или даже да ме убие.
Едит вдигна кесията, донесена току-що от Морис и й я подаде.
— Вероятно вътре има достатъчно пари, за да се откупиш. Така или иначе, трябва да изчезнеш. Очаквам господин Торнтън да се появи още тази сутрин, за да докара труповете и да те търси. Самата аз още сега заминавам на север, откъдето ще хвана първия кораб за Англия.
Мориса замислено подхвърли малката кесия. Много добре знаеше каква сума има вътре. Беше много по-голяма от онази, която й трябваше, за да се откупи, но за съдържанието на другата кесия тя нямаше никаква представа. Надяваше се да й стигне за известно време, но какво щеше да прави после? Да се захване отново със своя занаят? Бе твърде рисковано да избяга от Фрида, без да й плати, но май нямаше друг избор, ако искаше да разполага с някакви пари там, където отиваше — все едно къде бе това. Гейдж Торнтън щеше да се появи всеки момент и несъмнено веднага щеше да я потърси. Не можеше да се бави повече. Трябваше да тръгва, и то незабавно!