Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Добре, сладка моя, щом така предпочиташ.
— Тогава ви оставям — каза неохотно Уилям. — Но не се бавете много. Ще се притеснявам, докато не се приберете на сигурно място в къщата.
В присъствието на Шимейн Гейдж не се осмели да каже на баща си, че може би притесненията му са напълно основателни, защото има още хора, които желаят смъртта й и дори са готови да платят за това. Младата му съпруга вече бе преживяла достатъчно. Не искаше да я тревожи повече, поне не днес.
Шимейн обаче сама повдигна този въпрос.
— Гейдж, Роксана каза, че някой й е платил, за да ме убие…
Уилям се спря и се обърна отново към тях. Оказваше се, че наистина има защо да се опасява за снаха си.
— И Потс ми каза същото — призна Гейдж с въздишка. — Изглежда, че този някой много сериозно желае смъртта ти, любов моя.
— Но кой друг би могъл да иска това, освен Мориса? — възкликна Шимейн, напълно объркана. — Мориса не би дала пари на Потс, за да го накара да ме убие. За нея той би го сторил напълно доброволно.
— Не знам кой може да бъде, любов моя — отвърна Гейдж. — Но възнамерявам да разбера. Потс каза, че Мориса знае. Още утре ще отида да си поговоря с нея, веднага щом закарам ковчезите в Нюпорт Нюз.
От устните на Шимейн се отрони тревожна въздишка. Колкото и да се мъчеше да си представи кой би могъл да бъде този незнаен враг, не се сещаше за никого, поне не тук, в колониите.
— Не знам дали ще заспя тази нощ. През цялото време ще се чудя кой може да е имал толкова пари.
— Тогава да се захващаме за работа, мадам, за да свършим час по-скоро и да си лягаме — подкани я Гейдж. После се наведе и вдигна тялото на Роксана. Изненада се, че е толкова тежка — много по-тежка от съпругата му. Изненада го и фактът, че въобще можеше да мисли за това точно сега, когато на кораба му бяха намерили смъртта си още трима души. Имаше чувството, че над бригантината тегне някаква прокоба и вече копнееше да я завърши колкото се може по-скоро и да не я вижда никога повече.
Уилям тръгна заедно с тях, но се отби и се прибра в къщата, като ги остави да продължат към работилницата. Гейдж се върна за тялото на Каин и го положи на една от масите до тялото на Роксана. Сетне по настояване на Шимейн донесе леген и ведро с вода. Под загрижения поглед на съпруга си Шимейн започна да мие кръвта от лицето на гърбушкото. Ръцете й трепереха, а скоро цялото й тяло се затресе неудържимо. Гейдж взе кърпата от ръката й и се зае сам да довърши започнатото от нея, като се опита да я разсее с въпроси:
— Какво беше това за Каин и за Виктория? Ти каза, че Роксана го е излъгала…
Без да сваля очи от сгърченото лице на гърбушкото, Шимейн разказа на съпруга си всичко, което бе узнала от Роксана.
— Изглежда, че Роксана е въртяла бедния Каин на малкия си пръст — замислено заключи Гейдж, когато чу цялата история.
— Аз наистина не смятам, че той е искал да убие Виктория — промълви Шимейн. — Просто не си е знаел силата, а това е послужило на целите на Роксана. Мисля, че едва тази вечер Каин осъзна колко зла жена е Роксана всъщност. Вероятно затова каза, че тя трябва да умре.
— Явно е решил, че и той заслужава да умре, задето е убил Виктория — додаде Гейдж. — Сам си издаде смъртна присъда и сам я изпълни.
— Роксана каза, че Каин е действал много по-решително, когато е строшил врата на Самюъл Майърс и го е хвърлил в кладенеца.
— Е, убийството на Майърс и без това бе по-обяснимо — отвърна той с печална въздишка. — Но Виктория… Тя беше толкова мила с всички, че просто не можех да си представя защо някой ще иска да я убие, а в същото време напълно изключвах версията, че се е самоубила. Единственият човек, когото подозирах, беше Роксана, но пък нямах представа как би могла да вдигне Виктория през парапета и да я хвърли долу. Макар и лека като перце, Виктория беше невероятно силна за ръста и размерите си. Несъмнено Роксана е разбрала, че се нуждае от съучастник, за да я убие, и е успяла да накара Каин да повярва на лъжите й.
След като привършиха работата си и междувременно обсъдиха най-подробно мотивите на Роксана и отмъстителността на Потс, Гейдж и Шимейн най-после се прибраха в къщи. За пръв път от сватбата си насам двамата си легнаха без да се любят. Шимейн беше видимо разстроена и трябваше да мине доста време, преди да се отпусне и да заспи, сгушена в нежните обятия на своя съпруг. Колкото до Гейдж, той бе прекалено загрижен за жена си, за да е в състояние дори да си помисли за сън. Имаше чувството, че главата му ще се пръсне от тревожни, объркани мисли.
Когато къщата притихна, Гейдж стана и обходи всяко тъмно ъгълче, мина покрай всеки прозорец, взирайки се напрегнато в непрогледния мрак навън, провери всички резета и извади всичките си пушки близо до входната врата. Едва щом си даде сметка, че смущава съня на Бес, която беше легнала върху един дюшек на пода в кухнята, той се върна в спалнята и тихо затвори вратата зад гърба си. Вътре Гейдж провери още веднъж дали пистолетите му са добре заредени, постави един на шкафчето до главата си и чак тогава легна до своята жена, като отново я взе в прегръдките си. Вперил поглед в тавана, той за пореден път прехвърли наум възможните виновници за онова, което се бе случило през деня. Списъкът на заподозрените бе твърде кратък, и макар че на първо място в него стоеше името на Мориса, имаше само една личност, разполагаща с достатъчно средства да плати на останалите за убийството на Шимейн. Колкото и да се съмняваше в правилността на своите догадки, Гейдж си обеща, че още на сутринта ще разпита капитаните на корабите, закотвени в пристанището, дали случайно някой от тях не е докарал съвсем наскоро в Нюпорт Нюз една възрастна английска дама с благородническа титла.