Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Той прочисти още веднъж гърло и поде неуверено:
— Извинявай за онова, което казах… за това, че исках да ти извия врата, Гейдж, но… тогава… наистина вярвах, че просто си се възползвал от дъщеря ми. Можеш ли да ми простиш?
— Разбирам, че се тревожехте единствено за Шимейн. Всъщност, аз вероятно бих казал същото, ако ставаше въпрос за моята дъщеря. — Гейдж протегна приятелски ръка и се усмихна на готовността, с която възрастният ирландец я сграбчи и я стисна в своята. — Двамата с вас имаме обща цел, сър, и тя е благополучието на Шимейн. Кълна ви се, че като неин съпруг ще сторя всичко, което е по силите ми, за да я направя щастлива.
Шемъс се засмя с облекчение и без да пуска ръката на младия мъж, сложи и другата си ръка върху нея и я разтърси сърдечно.
— Благодарен съм, че дъщеря ми е била купена от вас, сър. В противен случай всичко това можеше да има ужасяващ край.
Вдъхновена от думите на баща си, Шимейн даде воля на собствената си радост.
— Преди да ме арестуват, татко, не бях способна да виждам по-далеч от хоризонта на собствените си ограничени стремежи. Противно на своята воля бях принудена да поема по път, различен от онзи, който си бях предначертала, но днес, когато обръщам поглед назад, вярвам, че божията ръка ме е водила през всичките ми изпитания, за да ме дари с истинско щастие и с тази безгранична любов, която изпитвам към своя съпруг, към своя син, към детето, което нося в утробата си… и към нашите семейства.
— Да бъде! — извикаха в един глас и Гейдж, и Шемъс, и Уилям. — Да бъде!
Порени от носа на „Син сокол“, пенливите морски вълни сякаш бързаха да се разбягат, за да сторят път на красивата бригантина, която леко се плъзгаше през залива. Белите й платна се издуваха от попътния вятър, а високите мачти сияеха като тънки остриета под ясното синьо небе, почти заслепявайки с блясъка си хората, които се бяха събрали на палубата, за да се насладят на първото й излизане в морето. Всички бяха обладани от чувство на благоговеен възторг, включително щастливият й капитан.
— Истинска красавица! — възкликна Натаниъл Бошан и се обърна към мъжа, който стоеше до него. — Сър, сътворили сте същинско чудо!
Сърцето на Гейдж туптеше така, както в момента, когато Шимейн бе приела предложението му за женитба. Но той не можеше да намери думи, за да изрази чувствата си. Беше щастлив, напълно щастлив.
Уилям Торнтън протегна ръка и, без да каже и дума, стисна рамото на сина си. Радостта, изпълваща сърцето му, бе просълзила очите му, но и той мълчеше, защото се боеше, че гласът му ще издаде дълбокото вълнение, което изпитваше в този миг.
— Татко, виж какви големи либи! — извика Андрю, като посочи стадото делфини, които се носеха през вълните. После момчето дръпна Гилиън за ръката. — Вдигни ме, Гилън. Искам да ги видя по-добле.
Шимейн с усмивка вдигна поглед към своя съпруг, който се приближи до нея и я придърпа към себе си с една ръка, докато другата се плъзна под широкия шал, прикриващ вече леко изпъкналия й корем, и погали с обич нежната заобленост.
— Мисля, че Натаниъл харесва „Син сокол“, сладка моя — измърмори Гейдж.
— Аз пък мисля, че капитан Бошан е направо възхитен от „Син сокол“, господин Торнтън — поправи го засмяно тя. — Откакто сме се качили на борда, не е престанал да се усмихва.
— Да, забелязах.
— Впрочем, същото се отнася и за теб, скъпи, както и за Фланъри. — Шимейн кимна с глава към стария дърводелец, който стоеше по средата на палубата, очевидно запленен от усещането за великолепния кораб под краката си. Набръчканото му лице бе озарено от триумфална усмивка, която се простираше от ухо до ухо, разкривайки редките му зъби.
Възрастният човек съвсем точно изразява онова, което чувстваме всички, помисли си Гейдж, а на глас каза:
— Натаниъл е избрал чудесно име. „Син сокол“ напълно подхожда на бригантината. Тя наистина се носи над водата като птица.
Шимейн изгледа съпруга си с развеселена усмивка.
— Благодарна съм, че не сте морски капитан, сър. Боя се, че ако бяхте, щях скоро да бъда изместена в сърцето ви от някоя любовница, направена от дърво.
— О, никога, обич моя — промълви Гейдж и подпря брадичка на тила й. — Ти си единствената ми любовница, единствената ми любов. Не бих могъл да отплавам далеч от теб, без да отплавам от собственото си сърце.
— И с мен е същото — въздъхна Шимейн. — Никога не бих могла да те оставя. В онази първа нощ се сляха не само телата, но и сърцата ни. Наистина, двамата с теб станахме едно цяло.
— Да, скъпа моя, и детето, което носиш, ще бъде най-хубавият знак за нашата любов, защото е заченато в миг на пълна наслада и блаженство.