Градът на златната сянка

— И дотам ще стигна, девойче!

— Не ми крещете! — Тя се страхуваше, че ще изгуби самообладание. — Вижте, изритаха ме от работа, но в момента използвам оборудването на училището. Някой всеки момент може да съобщи в полицията за мене, за Бога. Където и да отида за информация, получавам само трохи и ужасно много тайнственост.

През машините за виртуалност тя усети как !Ксабу я докосва по рамото — просто й напомняше да запази спокойствие.

— Е — обади се отново Сингх с бодър глас, — просяците не могат да избират, девойче.

— Това място сигурно ли е? — внезапно се разтревожи Мартин.

— Като звуконепроницаем бункер насред Сахара разсмя се Сингх и разкри дупката между зъбите си. — Ако някой го знае, то това съм аз — нали аз написах охранителната програма на цялото това място. Дори и да има изтичане на данни някъде по вашите линии, аз ще го знам. — Той пак се разсмя — тихо. — Вижте сега, казахте ми да продължавам — не продължа тогава… Та Мисра също беше специалист по охраната…, ала това не му помогна. И него го спипаха.

Самоубийство — мощна свръхдоза от антиепилептичното лекарство, което вземаше. Аз обаче бях говорил с него само две вечери преди това и той изобщо не беше потиснат, ама ни най-малко не беше в самоубийствено настроение. Уплашен — да, бяхме разбрали, че шансовете ни стават все по-лоши и по-лоши. И когато и той умря, вече бях сигурен. Убиваха всички, които знаеха нещо за Адърланд.

— Адърланд? — Мартин като че ли наистина се стресна, за първи път, откакто Рени я познаваше — ако това беше точната дума. — Какво общо има това с Адърланд?

По гърба на Рени полазиха студени тръпки.

— Защо? За какво става въпрос?

Старецът доволно поклати глава.

— Ааа, видя ли, сега ти стана интересно! Сега искаш да слушаш!

— Ние ви слушахме, господин Сингх — много внимателно ви слушахме. — каза !Ксабу тихо, ала с необичайна настоятелност.

— Хайде малко по-бавно — настоя Рени. — Какво е това Адърланд? Звучи ми като увеселителен парк.

Картината се завъртя и лицето на Мона Лиза се извърна към нея.

— В известен смисъл е нещо такова. Или поне така твърди мълвата. Адърланд е по-изолиран дори и от Дървесната къща. Май е нещо като площадка за игра на богаташи, широкомащабна симулация. Това съм чувала. Частна собственост е и се избягва всякакъв излишен шум около него, така че информация почти липсва. — Тя се извърна отново към Сингх. — Моля ви, продължавайте.

Той кимна, като че ли приемаше дълга си.

— Работихме по договор с „Телеморфикс — Южна Африка“. Тогава работех за тях — беше преди кажи-речи трийсет години. Дирструуп всъщност ръководеше проекта, но ме остави аз да подбера хората и точно затова там попаднаха Мелани и другите. Създадохме охранителна инсталация за нещо, което си мислех, че е някаква бизнесмрежа — шушу-мушу, всичко е върховна тайна, няма проблем с парите. Работехме за някаква голяма корпорация — само толкова знаехме. И едва в процеса на работа разбрахме, че всъщност е ВР-кабина, или по-скоро наниз от ВР-кабини в паралелни суперкомпютри — най-голямата и най-високоскоростната ВР-мрежа, която някой някога е виждал. Консорциумът, чиято собственост беше, се наричаше ТБГ. Само това знаехме. Те бяха ТБГ, ние бяхме ТМКС. — Той се изсмя. — Никога не се доверявайте на хора, които наричат нещата с инициали. Това е моята философия. Поне сега е такава. Де да беше такава и тогава…