По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Но кризата може да се разрасне — протестира Джак.
— Сега за нас няма нищо по-важно от предстоящата ти реч в Оклахома! — отсече Арни.
Навремето не беше лесно да се проникне в Съветския съюз. За охраната на границите отговаряше многохилядно ведомство — така нареченият Главен инспекторат за граничен надзор към Комитета за държавна сигурност. В много участъци границите бяха абсолютно непроходими, осеяни с минни полета, кльонове и телени заграждения с двойно предназначение, за да не позволяват нито влизането, нито излизането от страната. Но сега ситуацията беше съвсем друга и основното предназначение на стотиците ГКПП бе да пълнят гушите на митничарите. Подкупи даваха всички контрабандисти, превозващи с ТИР-ове стоките си към пазарите на държавата, която някога се управляваше с желязна ръка от Москва, но сега се бе разпаднала на няколко полунезависими републики, всяка от която пое по своя път, както икономически, така и политически. Това не бе планирано. След като подкара страната по пътя на централно планираната икономика, Сталин положи значителни усилия да разсъсредоточи производствените предприятия, така че всеки дял от огромната империя да не може да просъществува без помощта на останалите, и то жизненоважни стоки. Но не бе предвидил нещо много съществено — ако цялата икономика започне да буксува, незадоволеното търсене ще доведе до нови източници на предлагане. Затова контрабандата, някога силно обуздавана, се превърна в страхотен бизнес. А ведно със стоките през границите се промъкваха идеи, които не можеха да бъдат арестувани или обложени с мито.
Липсваха само усмихнати посрещачи, но и не бяха нужни. Митничарите събираха огромни рушвети както от вноса, така и от износа на стоките.
Единственото ограничение на този процъфтяващ бизнес бе предпочитанието на двете страни към нощните часове. Веднага след това документите се подпечатваха и камионите потегляха. За около час шофьорът стигаше до най-близкия град и разпродажбата започваше направо от камиона. Представителят на търговската фирма продължаваше пътуването със своя автомобил, понесъл куфарчето с един-два ката бельо и дебела пачка банкноти под него.
Президентът на тази полуавтономна република навсякъде тръбеше, че е правоверен мюсюлманин, но всъщност бе безпринципен тип, доскоро висш функционер в партията, отричаща Бога, но щом започна да духа друг вятър, веднага прегърна с ентусиазъм ислямските идеи. Всъщност, ако въобще вярваше в нещо, това бе единствено материалното благополучие. И за такива хора можеха да се намерят строфи в Корана, при това недотам ласкави. Той тънеше в разкош в личния си дворец, обитаван преди от първия секретар на партията в бившата съветска република. В тази резиденция, след като изтрезнееше от поредното пиршество с някоя от любовниците си, местният властелин се заемаше да въдворява ред във владенията си, понякога с жестокост, друг път — с кадифена ръкавица. Според обстоятелствата. Най-строг беше към местните производители и търговци — заради комунистическото си образование той така и не успя да проумее, че най-важното е да процъфтява частният сектор. Но към нахлуването на исляма се отнасяше с подчертана благосклонност — въобразяваше си, че така ще подлъже хората да вярват в мита за свобода при избора на вероизповеданието. Това бе поредното доказателство за религиозното му невежество, тъй като законите на исляма се простират не само върху духовния, но и върху светския живот. Подобно на предшествениците си, и той си въобразяваше, че е обичан от народа си. Естествено това бе пълна илюзия, предназначена само за най-лековерните.
Търговският представител почука на външната врата на скромната къща, в която живееше един от най-близките приятели на местния религиозен водач — скромен и почтен мъж, любимец на всички, който повишаваше тон само когато засягаха принципите на вярата му. Прехвърлил петдесетте, той бе пострадал сериозно от преследванията при предишния режим, но нито веднъж не се бе огънал. В града нямаше по-подходящ от него за предстоящата мисия, още повече че той можеше да разчита на многобройните си сподвижници.
Размениха си обичайните приветствия, после пиха чай и едва накрая дойде ред и за деловите разговори.
— Тъжно ми е, когато видя правоверни да живеят толкова мизерно — започна търговецът.