По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Агенцията за национална сигурност (АНС) периодично изпращаше обзори за последните събития от всички краища на света. Центърът за обзори в АНС бе комплектуван от висши офицери от всички родове войски и те разглеждаха събитията не толкова като политици, колкото като военни. Все пак това не означаваше, че можеше да си позволява пренебрежение към работата им.
Бен знаеше наизуст не само имената, но и индивидуалните особености на мнозина от най-изявените сътрудници на АНС. Особено му допадаше шефът на центъра за обзори — полковник от ВВС на САЩ, който никога не досаждаше на съветниците в Белия дом с излишно струпване на второстепенна информация имаше си канали за свръзка и достатъчно помощници за тази цел. Затова ако от факса се появеше лично съобщение с кодираната сигнатура на полковника, то това означаваше, че си заслужава да бъде прочетено.
Гудли видя шифъра „СВЕТКАВИЧНО“, а веднага под него: „Относно обстановката в Ирак“, и хвърли поглед към специалния си часовник. В Ирак слънцето вече бе залязло — време за отдих за някои и за действие за други. Нищо чудно да му се наложи до късно вечерта да чака нови сведения и да обобщава пристигналите, за да бъде готов със становището си рано сутринта на следващия ден.
— Ох, Господи — въздъхна Гудли, прочете още веднъж съобщението и поиска да го свържат с Фоли.
Ед Фоли също току-що бе получил съобщението и каза:
— Преди малко позвъних на Бърт Васко и му наредих да си размърда задника. Очаквам го всеки момент да се появи в кабинета ми. Всеизвестно е, че ЦРУ вече не разполага със силна агентура в Ирак, а момчетата от Държавния департамент се ориентират много по-добре в обстановката.
— Изглежда ми много напечена.
— Вярно е — отвърна Ед Фоли и Бен си го представи как кимва над слушалката. — За Бога, постъпват още сведения. Събитията се развиват много бързо. Слушай, нека да ти звънна пак след час, не, да кажем… след час и половина.
— Според мен трябва да уведомиш президента — заяви Гудли.
— Все още не сме готови да го информираме. Сведенията не са потвърдени. Бен, чуваш ли ме?
— Да, директоре.
— Джак няма да ни накаже, ако изчакаме още малко. В момента нямаме друг изход, освен да наблюдаваме как се развиват събитията в Ирак. Не забравяй, че не е разумно да го обременяваме с излишна информация — той няма време да се задълбочава в нашите обзори и анализи. Необходимо му е стегнато изложение на фактите и ясна оценка на прогнозите. А това вече е по твоята част, Бен. Зная, че са ти нужни няколко седмици, за да се ориентираш в събитията, но ти обещавам подкрепата си, за да ускорим съставянето на анализите — завърши Ед, напомняйки мимоходом на Гудли, че все е още новак в сложната йерархия от президентски сътрудници.
— Окей. Ще изчакам — съгласи се Бен и прекъсна връзката.
Не бе изтекла и минута — тъкмо дочиташе за втори път бюлетина на АНС, — когато телефонът отново го стресна.
— Докторе, обаждаме се от канцеларията на президента — прозвуча гласът на една от старшите секретарки. — По телефона за гореща връзка се обажда господин Головко. Ще поемете ли обаждането?
— Да — отвърна Гудли и мислено изруга.
— Името ми е Головко — чу се глас. — С кого разговарям?
— Аз съм Бен Гудли, президентски съветник по въпросите на националната сигурност. — „И ти много добре знаеш кой съм.“
— Гудли? — Бен зачака, докато руснакът уж се опитваше да си припомни какво знае за него. — Ах, да, вие сте онзи младок, офицер от разузнаването, който още не е научил всички коридори в Белия дом. Моите поздравления за назначаването ви.
Психологическото въздействие бе впечатляващо, макар Гудли да бе сигурен, че в този миг някой от секретарите на Головко му поднася папката с досието на Бен Гудли, в което не са забравили да уточнят дори номера на обувките му. Защото дори и Головко не можеше да помни всички сведения, търпеливо събирани от стотиците му агенти и обработвани от още толкова аналитици, а Гудли все пак не беше от вчера в Белия дом, въпреки хапливото подмятане на руснака. Онези от РВС, бившето КГБ, сигурно се бяха постарали да съберат всички достъпни сведения за него.
— Е, министре, нали все някой трябва да дежури на телефона — включи се в играта Бен Гудли. Головко не беше министър, макар да действаше като такъв, и формално погледнато, информацията относно ролята му в политиката на Кремъл се причисляваше към секретната. Естествено не можеше да го смае с тази реплика, но все пак беше по-добре от нищо. — С какво мога да ви бъда полезен?
— Знаете ли за споразумението ми с Иван Еметович?
— Да, сър, известно ми е.