По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
По ирония на съдбата руснаците първи се свързаха с Вашингтон, и то направо с Белия дом, което означаваше, че за момента водят в резултата срещу Израел с 2:0. Обаче всички участници в играта знаеха, че това предимство скоро ще бъде заличено. За Израел този ден се очертаваше като най-черният в историята му, а за Русия си оставаше само един от многото делници, изпълнени с грижи и безпокойство. Ала и за Америка този ден щеше да донесе сериозни неприятности.
Изгубиха няколко дни, за да се организира всичко, но накрая всички бяха разпределени в отделни сгради, разпръснати по четирите краища на града. Едва тогава обаче започнаха тревогите на генералите и адютантите. Разквартирувани на малки групички, всички се опасяваха, че могат да ги заловят един по един, като плъхове, да ги натикат в затворнически килии и после да ги натоварят за обратния полет до Багдад. Ала вече и това нямаше кой знае какво значение. Нито едно семейство нямаше повече от двама телохранители, пък и тях не ги биваше за нищо, освен да разгонват просяците при разходките из тесните улички. Срещаха се често — нали всеки генерал имаше личен автомобил — и то главно за да уговорят датата за следващата разходка. Често се посдърпваха и си напомняха, че са напуснали завинаги Ирак (двама от генералите все още хранеха илюзии, че ще се завърнат победоносно, за да реорганизират управлението на страната, но всички останали прекрасно разбираха, че това са чисти фантазии). Зад дребните дрязги се криеше дългогодишно съперничество, което при новите обстоятелства нямаше защо да прикриват. Поне неколцина от тях притежаваха над 40 милиона долара, а най-богатият бе успял да укрие 300 милиона в различни швейцарски банки — с тези пари можеха да живеят в охолство в която и да било страна. Почти всички предпочитаха Швейцария — истински рай за богатите, с всички гаранции за спокоен живот, макар че се намираха и такива, чиито погледи бяха насочени на изток. Султанът на Бруней се нуждаеше от висши офицери за реорганизирането на армията си и трима от иракските генерали сериозно обмисляха предложението му. Правителството на Судан също бе започнало неофициални преговори чрез местните власти относно възможността да използва неколцина от тях като съветници за текущи и предстоящи военни операции срещу бунтуващите се малцинства в южната част на страната — иракските генерали имаха богат опит от сраженията с кюрдските сепаратисти.
Обаче генералите се тревожеха и за още много други неудобства освен за собствената си съдба. Всички бяха измъкнали семействата си от Ирак, а мнозина — и метресите си, които сега бяха принудени да споделят един и същи покрив със съпругите, които отново биваха пренебрегвани, както и по-рано. С всеки изминат ден положението ставаше все по-неудържимо.
Судан е предимно пустинна страна, прочута с непоносимо горещия си сух климат. Преди много години британците бяха построили в столицата Хартум болница за чужденците, с многоброен английски персонал. Сградата и оборудването бяха далеч под световното ниво, но въпреки това тя си оставаше най-приличното болнично заведение в държавите около Сахара. Сред персонала се срещаха доста млади лекари, пристигнали с романтична нагласа за Африка и за кариера — първите наивници бяха дошли още преди столетие. И въпреки че скоро се сблъскваха с горчивата действителност, продължаваха да дават всичко от себе си, за да поддържат честта на професията.
Двамата пациенти постъпиха с разлика от един час. Първо пристигна разтревожената майка с малкото си момиченце. Иън Макгрегър попита за възрастта на детето — беше само на четири годинки. Досега се оплаквало само от умерени асматични пристъпи, които обаче не даваха поводи за тревога поради сухия климат на Хартум. А откъде е пристигнало детето? От Ирак, със семейството си? Лекарят никога не бе обръщал внимание на политиката. Той бе само на двадесет и осем години, наскоро дипломиран, дребен, с преждевременно оредяла руса коса. Много повече го интересуваше бюлетинът за епидемиологичната обстановка. Вече знаеше, както и останалите лекари в болницата, че в Заир са регистрирани случаи, за които единственото правдоподобно обяснение беше вирусът „Ебола“, но поне засега нямаше поводи за тревога.
Температурата на пациентката беше 38Т С, но това още не означаваше треска — тази стойност се срещаше при деца на нейната възраст, още повече в горещия Судан. Провери пулса и кръвното налягане и преслуша дробовете й, но не откри нищо особено. Обаче момиченцето му се стори прекалено апатично. Откога са в Хартум? От няколко дни? Е, може би още не се е съвзела от полета. Някои организми са много чувствителни спрямо промените в климата, обясни Макгрегър. Подобни резки промени могат да оказват смущаващи въздействия. Може да е изстинала или да се е разболяла от инфлуенца. В Судан климатът е горещ, но по-здравословен от другите африкански райони. Сложи си медицинските ръкавици — не че се нуждаеше от тях, но от шестте години, прекарани в Единбургския университет, бе научил няколко задължителни правила. Не сте ли чували за Синклър, онзи, който бил забравил да си сложи ръкавиците и се заразил със СПИН от един свой пациент? Навремето тази история беше много нашумяла. Общото състояние на малката му пациентка не будеше опасения: клепачите малко подпухнали, а гърлото — леко зачервено, ала иначе нищо сериозно. Може би само трябва да се наспи добре една-две нощи. Не, нищо няма да й предпише. Нека вземе аспирин заради температурата и главоболието. Ако възникнат усложнения, обадете се на този телефон. Много мило дете. Сигурен съм, че ще се възстанови. Майката отведе детето, а лекарят реши, че е време за чаша чай. По пътя смъкна ръкавиците, които спасиха живота му, и ги захвърли в кошчето.