По заповед на президента

— Длъжен съм да ви призная, че не ми беше много приятно, когато през октомври вашият отбор елиминира „Орлите“ от Бостън — заяви Райън на срещата си с футболния отбор на университета в Оклахома, — но въпреки това не мога да отрека, че вашият стремеж към победа е израз на духа на Америка.

Отново избухнаха оглушителни аплодисменти. Джак толкова се зарадва на реакцията на публиката, че за миг забрави, че чете чужда реч. Усмихна се ослепително и вдигна дясната си ръка. Този път жестът му към тълпата бе съвсем спонтанен. Разликата между поведението му при първия и при втория митинг се долавяше най-осезаемо при прегледа на видеозаписите в подвижните телевизионни станции.

— Доста бързо усвоява уроците — отбеляза Едуард Килти, който не одобряваше подобни изяви. Като бивш вицепрезидент, Ед отлично знаеше, че всеки политик трябва да се старае да поддържа имиджа си, но от друга страна, трябва да бъде реалист, когато става дума за избор на тактика.

— Не забравяй, че е много добре подготвен — напомни личният му секретар. — Трудно може да се намери по-опитен учител от Арни. Нашата инициатива привлече вниманието му, Ед, и ван Дам бе длъжен да заложи на Райън.

Не бе нужно да му припомня, че оттогава тяхната инициатива затъваше с всеки изминал ден. Отначало вестниците им посветиха няколко уводни статии, но след това интересът им спадна. В следващите статии се разглеждаха предимно материалите, подавани от службата за връзки с обществеността към Белия дом. В тях Райън не се възхваляваше директно, но пък и липсваха обичайните хапливи определения като „неуверен, смутен, объркан, неорганизиран“. Защото Белият дом не можеше да бъде неорганизиран под ръководството на Арни ван Дам и това бе добре известно на всички във Вашингтон.