По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
След половин час се появи вторият пациент, мъж на тридесет и три години, с грубо телосложение, със сърдита физиономия, подозрителен към африканския персонал, но благосклонен към европейците. Очевидно живееше отскоро в Африка. Може би беше арабски бизнесмен. Да не би да се завръщате от дълго пътуване? Съвсем наскоро? О, да, очевидно това е причината. Не пийте вода от чешмата, в Хартум само бедните пият чешмяна вода, и то преварена. И той си замина с опаковка аспирин, плюс рецепта за лекарство за неутрализиране на стомашната киселинност. С това работният ден на Макгрегър приключи.
— Господин президент, Бен Гудли ви търси по телефона за кодирана връзка — докладва му един от сержантите от охраната.
— Да, Бен? — попита Джак.
— Получихме сведения за сериозни промени в обстановката в Ирак. Изпратих ви доклад по факса. Данните са потвърдени от Русия и Израел. — В този миг се появи куриерът на щаба на ВВС и подаде на Райън рапорт от три листа. Най-отгоре се виждаше надписът: „Строго секретно. Лично за президента“.
— Чакай да го прочета. — Той набързо прегледа рапорта, после отново го изчете, този път по-бавно. — Окей, кой от съветниците по националната сигурност е свободен в момента?
— Васко спомена, че никой не е наясно с обстановката. Замесена е цялата върхушка на партията и голяма част от висшия команден състав. Изглежда, че са подменили изцяло ръководния си кадър. Но от „ПАЛМ БОУЛ“ се получиха сведения, макар и оскъдни, за…
— Кой е този майор Сабах?
— И аз си зададох този въпрос, сър — отвърна Гудли. — Не знам много за него, освен че е от Кувейт и че действа доста енергично. Васко е съгласен с тази оценка. Нашите хора са нащрек, но очакваме положението да се влоши, и то скоро.
— Има ли реакция от Саудитска Арабия? — Самолетът навлезе в дъждовни облаци и корпусът леко се наклони.
— Все още не. Изглежда, изчакват.
— Добре, благодаря ти за информацията, Бен. Дръж ме в течение.
— Да, сър.
Райън затвори телефона и се намръщи.
— Нещо лошо ли се е случило? — попита Арни.
— Проблеми с Ирак. Започнали са екзекуции. — Президентът му подаде рапорта.
Рапортът на АНС и допълнителните донесения от ЦРУ изненадаха Райън и Арни до такава степен, че в първите мигове и двамата се запитаха дали не сънуват еднакъв кошмарен сън. В рапорта се съдържаше дълъг списък на непознати мъже. Ако бе в Овалния кабинет, Райън щеше да поиска фотографиите на тези хора, които нито бе виждал, нито пък щеше да види някога, защото докато самолетът го отвеждаше към Оклахома, тези мъже щяха да бъдат разстреляни. А по-вероятно бе вече да са мъртви. Животът бе угаснал за тези непознати, отдалечени на десет хиляди километра. Райън знаеше, че ще чуе за тях от извънредните емисии на радиостанциите, но въпреки това не можеше да повярва. Може би поради огромното разстояние между тях и него, между тях и неговото обкръжение? Стотина от ръководителите на Ирак са били разстреляни… между другото, ще желаете ли сандвич преди края на полета?
— За какво мислиш? — сепна го гласът на ван Дам.
— Трябва спешно да се върна в Белия дом — отвърна Райън. — Длъжен съм да следя събитията.
— Грешка! — отсече Арни, поклати глава и размаха пръст. — Вече не си съветник по въпросите на националната сигурност. Има кой да върши тази работа. Сега си президент и те чака много работа, и то от първостепенно значение. Президентът никога не бива да се задълбочава в един-единствен проблем и нищо не трябва да го задължава да не напуска Овалния кабинет. Хората ще останат горчиво разочаровани, ако не те видят на трибуната — това ще се изтълкува като признак, че не владееш положението. Спомни си как се справяше Джими Картър. Пък и не е чак толкова съдбоносно, дявол да го вземе!