По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Затворниците, използвани като опитни животни, до един бяха с тежки присъди. Дори и крадците бяха четирикратно осъждани, и затова той смяташе, че не заслужават друго наказание освен смърт.
Един от осъдените изповядваше бахайската религия — почти унищожена заблуда, възникнала доста по-късно от исляма. Християните и евреите поне почитаха своите свещени книги и макар и да се заблуждаваха във вярванията си, поне признаваха същия Бог, чийто последен и единствен Пророк е бил и си остава Мохамед. Но бахайците се бяха появили след това, като измислили ново, напълно порочно, еретично учение, което ги превръщаше в неверници в очите на всички правоверни, защото отричаха истинската вяра и с това си навличаха гнева на властите. Затова най подходящо беше именно този неверник да бъде първият, чрез когото да докажат, че експериментът им се е оказал напълно успешен.
Още първата взета кръвна проба беше положителна. Вирусът се пренасяше посредством аерозолите във въздуха!
— И аз съм на същото мнение — процеди Мауди. Въобще не бе изненадан от резултата.
— Но ще се наложи да изчакаме още един, не, по-добре ще е два дни до приключването на втората фаза — каза директорът. — Тогава ще бъдем напълно уверени в заключенията си.
Декларацията на официален Пекин изненада посолството на САЩ. Всичко бе завоалирано зад стандартни, нищо не означаващи изрази: китайският военен флот провеждал широкомащабни учения в района на Тайванския проток. Предвиждало се изстрелването на ракети „земя-въздух“, както и „земя-земя“, но все още не били определени датите (поради неясната метеорологична обстановка, уточняваше се в декларацията). Правителството на Китайската народна република щяло да се погрижи да бъдат предупредени всички авиокомпании и морски съдове в района, за да коригират своевременно маршрутите си. По-нататък в декларацията не се казваше нищо съществено и именно това смути председателя на делегацията от сенатори, която в момента бе на официално посещение в Пекин. Той веднага се свърза с военния аташе към посолството на САЩ, както и с местния резидент на ЦРУ, обаче нито един от двамата не успя да му съобщи нещо по-конкретно. Защо в декларацията не се споменаваше нищо за Република Китай, както американците бяха свикнали да наричат остров Тайван? От една страна, това беше добра новина — защото правителството на КНР никога досега не бе пропускало повод да изрази непримиримостта си със съществуването на втора китайска държава, напълно суверенна при това, която официален Пекин считаше само за отцепническо формирование, и то с кратковременен характер. Но от друга, имаше и лоши новини — в декларацията не се уточняваше нищо за характера на ученията, нито пък се гарантираше неприкосновеността на съседните независими държави. Нито се обещаваше, че в най-скоро време ще последват още официални изявления. От посолството веднага изпратиха шифрован рапорт до националния военен команден център в Пентагона, с копия до Държавния департамент и до главната квартира на ЦРУ в Ленгли.
Даряеи трябваше да порови доста в паметта си, за да си спомни лицето, което се криеше под това име. Но образът, който изплува от мъглявите му спомени, въобще не отговаряше на сегашната физиономия на зрял мъж, който, на всичкото отгоре, му бе изпратил това донесение буквално от другия край на света. Раман… о, да, Ареф Раман, навремето забележителен момък, умен, добре сложен и прозорлив. Баща му търгуваше с коли, главно с мерцедеси — продаваше ги в Техеран на богатите, но никога не се бе отличавал с набожност. Но ето че синът му се оказва замесен от друго тесто — окото му не бе трепнало, когато беше узнал за смъртта на родителите си, убити от жандармите на шаха — по случайност, честно казано, защото бяха попаднали сред бягащата тълпа в най-злочестия миг, без да имат нищо общо с протестиращите студенти. Тогава той се бе молил за душите им заедно с обожавания си учител. Те намериха смъртта си от ръцете на тези, в които бяха вярвали — урок, който младият Раман бе запомнил, макар че не се нуждаеше от този урок, защото винаги бе бил дълбоко религиозен и бе силно засегнат от решението на по-голямата си сестра да се омъжи за офицер от американската флота, като по този начин опозори фамилията им. По време на революцията тя също изчезна, осъдена от ислямския съд за прелюбодеяние. В Иран остана само синът им. Можеха да го използват по много начини, но избраха варианта на Даряеи. Свързаха се с двама възрастни хора, после новото „семейство“ напусна страната — първо се установи в Европа, а после се премести в САЩ. Там от тях не се искаше нищо, освен да живеят тихо и незабележимо — Даряеи си каза, че по всяка вероятност двамата възрастни вече не са сред живите. Но синът им, избран за мисията, защото прекрасно владееше английски, бе продължил образованието си и бе успял да проникне в правителствените служби, а сега безупречно изпълняваше задълженията си — така както се беше подчинявал безпрекословно на заповедите в годините веднага след революцията — тогава бе убил собственоръчно двама висши военни от армията на шаха, които се наливали с уиски в бара на някакъв престижен хотел.