По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Оттогава той, по заповед на Даряеи, с нищо не бе напомнял за съществуването си. Сякаш се бе стопил в мрака. Да, не забравяше за мисията си, но не предприемаше нищо. За аятолаха беше истинско щастие, че навремето бе преценил момчето правилно, защото още тогава бе разбрал, че Раман ще изпълни всичко, което му се заповяда.
И сега той разполагаше с доверен човек, внедрен в лагера на враговете. Тази задача изискваше години и затова можеше да бъде поверена само на мъж, изцяло предан на религията. Този мъж сега го очакваше на другия край на страхотно дългата верига, по която щеше да протече съобщението — тази верига досега не бе използвана нито веднъж, защото я пазеха само за извънредни обстоятелства.
И така, настъпил бе моментът Раман да изпълни мисията си. Чудесна новина.
В този миг звънна телефонът, известен само на малцина посветени сподвижници на аятолаха.
— Да?
— Имам чудесни новини — каза директорът на секретната лаборатория.
— Добро утро, Бен — сърдечно каза президентът. — Какво ново има в нашия вечно неспокоен свят?
— Военният флот на КНР е излязъл в открито море — заяви съветникът по въпросите на националната сигурност. Специалните служби току-що му бяха избрали кодовото име КАРТОИГРАЧ.
— Какво? — възкликна Райън, раздразнен, че още с влизането му отравят великолепната утрин.
— Прилича на редовно флотско учение, а и от Пекин заявиха, че се предвиждат учебни стрелби с ракети. Засега няма реакция от Тайпе.
— Нали в Тайван няма скорошни избори или нещо подобно?
— Не, тамошните избори са насрочени за следващата година. Тайван продължава да харчи от средствата на ООН и тихомълком създава лоби от представители на няколко държави, които да повдигнат въпроса за приемането му в ООН, но засега няма нищо особено. Тайпе разиграва козовете си умело и се старае да не дразни континентален Китай. Търговските им отношения са стабилни. Накратко казано, не разполагаме с обяснение за тези извънредни учения.
— Какво имаме в този район?
— Една подводница в Тайванския проток, колкото да следим движението на китайските.
— А самолетоносачи?
— Най-близкият е в Индийския океан. „Джон Стенис“ е в Пърл Харбър за ремонт на двигателите, заедно с „Ентърпрайс“, и не могат скоро да потеглят от Хаваите.
— А какво знаем за тяхната армия? — полюбопитства президентът.
— И в тази област сме зле осведомени. Само сме регистрирали активност над обичайната за района, както обичат да се изразяват руснаците, но може би това раздвижване няма да трае дълго. Поговорих с няколко китайци, живеещи в САЩ. Може би военните са предприели тази стъпка заради вътрешнополитически цели, например за да увеличат влиянието си върху членовете на Политбюрото в Пекин. Но ако изоставим този вариант, не ни остава нищо друго, освен да тънем в догадки, а аз не съм назначен за това, нали, господин президент?
— Е, щом не знаеш отговора на загадката, значи в момента не можем да предприемем нищо, нали? — Въпросът беше риторичен, една от любимите шеги на Райън.
— Вие сте ме научили винаги да си представям какво има на другия бряг на реката, господин президент — съгласи се Гудли, но без да се усмихне, въпреки очакванията на Райън. — Освен това ме научихте да не се примирявам, когато не мога да си обясня нещо. — Офицерът от Националната разузнавателна служба се замисли. — Те знаят, че ние ще узнаем за тези маневри; знаят, че ще проявим интерес; знаят, че отскоро сте на този пост; знаят също, че не сте склонен към демонстрация на сила и към охлаждане на отношенията. И така, защо са взели това решение? — запита Гудли, също риторично.
— Да — съгласи се Райън. — Андреа?
Както обикновено, агент Прайс бе в кабинета, без да натрапва присъствието си.
— Да, сър?
— Къде е най-близкият пушач? — безцеремонно попита Райън.