По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Отлично. Тогава му предайте, че се очаква възникването на нова държава, Обединена ислямска република. Засега ще включва само Ирак и Иран, но никак няма да се учудя, ако се разрасне, за наше общо съжаление.
— Доколко е достоверно това сведение, сър? — По-разумно бе да поддържа вежлив тон. Така руснакът може би щеше да се чувства поласкан.
— Младежо, не бих си направил труда да звъня на вашия президент, ако не бях уверен в това, което ви съобщавам, но разбирам, че сте длъжен да ми зададете този въпрос — снизходително поясни Головко. — Обаче няма да е зле да запомните, че не е ваша работа откъде съм се сдобил със сведенията. Надеждността на източника ми е достатъчно доказана. Ще има още сведения, и то в най-скоро време. Вие знаете ли вече нещо по този въпрос?
Дързък въпрос. Нямаше право да дава такива сведения. Да, знаеше, че президентът Райън и Ед Фоли са решили да преговарят с руснаците. Но никой не бе уточнил кое точно може да се съобщава в Москва и кое — не, а сега нямаше време да позвъни в Ленгли за указания. Но пък, от друга страна, рискуваше да се окаже по-неосведомен в очите на руснака, а в момента бе пагубно руснаците да останат с впечатлението, че Вашингтон изостава от събитията. Ако искаше да бъде мъж на място, трябваше начаса да вземе решение.
— Да, министре, вече знаем. Вашата способност да сте в крак със събитията е изумителна. Директор Фоли и аз току-що разговаряхме по този проблем.
— Аха. Е, радвам се да чуя, Гудли, че вашите осведомители се справят добре с работата си. Жалко, че не всички над тях са толкова ефективни и чевръсти.
Бен не посмя да реагира на язвителната забележка, макар че стомахът му се сви на топка — руснакът безпогрешно бе напипал най-слабото място на вашингтонската администрация. Гудли, който ценеше Райън повече от всеки друг, си припомни с какво уважение се бе отзовал президентът за способностите на мъжа, който в момента бе на другия край на линията. Добре дошъл на територията на големите играчи, хлапе. И не се прехласвай по лъскавите топки и играчки по елхата. Трябваше да спомене пред руснака, че инициативата е на Ед Фоли.
— Господин министър, ще се постарая да докладвам на президента най-късно до час и непременно ще му предам вашата информация. Благодаря ви за навременното обаждане.
— Приятен ден, Гудли.
Обединена ислямска Република! Бен смаяно се вторачи в листа върху бюрото. Вече бе правен подобен опит, оказал се неуспешен — Сирия и Египет временно се бяха обединили, когато в Кайро бе президент Гамал Абдел Насър. Но двете държави се оказаха напълно непригодни за това обединение, а след като се заеха с амбициозната цел да унищожат Израел, той се противопостави, и то твърде успешно. Но сега имаше нещо по-различно — новородената Обединена ислямска република се очертаваше не само като политически, но и като религиозен пакт. Ислямът бе единствената световна религия, която чрез свещените си книги осъждаше расизма във всичките му форми и обявяваше всички хора за равни пред Аллах, независимо от цвета на кожата им — факт, често пренебрегван от Запада. Затова ислямът с лекота обединяваше хората, а новата република още с наименованието си подсказваше, че ще се нагърби с ролята на обединител. Това бе толкова ясно, че Головко дори не изхаби време да го обяснява. Гудли отново погледна часовника на стената. В Москва минаваше полунощ. Явно Головко работеше до късно, е, може би не чак толкова до късно за висш офицер. Бен се наведе над телефона и пак се обади на Фоли.
— Поне по този въпрос можем да се осланяме на Головко. Когато обещае, Сергей Николаевич държи на думата си. Но сигурно е успял да ти вдигне кръвното, познах ли? — попита го Ед Фоли.
— Успя да си покаже зъбите — призна Гудли.
— Има да си връща за минали истории. Руснаците обичат да се заяждат с новаците. По-добре не им обръщай внимание — каза Фоли. — Окей, за какво се е разтревожил този път?
— За многото републики, чиито имена окончават на „стан“ — без да се замисля, отвърна Гудли.
— Позна — намеси се трети глас в разговора.
— Васко, ти ли си?
— Да. Така се случи, че се отбих при шефа. — Гудли бе принуден да повтори това, което преди малко бе съобщил на Ед Фоли. Може би и Мери Пат бе при тях. Всеки от тях, взет поотделно, беше отличен професионалист, но събрани заедно, за да анализират някоя ситуация, бяха ненадминати.
— Никак не ми харесва тази новина — отбеляза Бен.
— И на мен — съгласи се Васко. — Нека си поблъскаме малко главите. Ще ти се обадим след четвърт час.
— Ави Бен Яков може би също ще се свърже с нас, за да си сверим часовниците — каза Ед, преди да прекъсне връзката. — Изглежда, че колегите от Мосад са имали доста напрегнат ден.