Вихърът на Жътваря

— Чудя се дали точно така не е започнало опитомяването — каза Трул, докато наблюдаваха замръзналата за миг сцена. — Без да се бият при лов за плячката, а с унищожаването на съперничещи хищници.

Онрак беше приготвил копието си не за да посрещне атака, а да го хвърли с помощта на атлатъл от еленов рог. Вълците от двете му страни се бяха развърнали във ветрило и бавно настъпваха, озъбени.

— Никакво ръмжене не се чува — каза Бързия Бен. — Това някак си е още по-смразяващо.

— Ръмженето е за предупреждаване — отвърна Трул. — В ръмженето има страх, също като в съсъка на котката.

Дъхът на емлавата изсвистя и отново настъпи тишина.

Онрак се хвърли напред, копието излетя от ръката му.

Емлавата залитна назад и нададе вой, щом острието се заби дълбоко в гърдите й, точно под ключицата. И в този момент вълците връхлетяха.

Смъртоносната рана обаче не бе достатъчна и звярът замахна с предните си лапи. Заби нокти в един от вълците, придърпа го в обхвата на втората си лапа и го притегли, след което го захапа за врата и се стовари с цялата си тежест върху него.

Други четири вълка се нахвърлиха върху мекия корем на котката, заръфаха го — и се отдръпнаха, щом звярът се надигна да ги прогони…

И оголи врата си.

Мечът на Онрак изсвистя и острието се заби в гърлото.

Звярът залитна назад и отпрати един от вълците надолу по склона, изправи се на задните си крака, сякаш за да се обърне и да се скрие в бърлогата си, но в този миг цялата сила го остави, той рухна на земята и застина.

Шестте останали вълка — единият куцаше — заотстъпваха от тримата мъже и след няколко мига се скриха.

Онрак се доближи до емлавата и изтръгна зацапаното с кръв копие. После коленичи до главата на гигантската котка.

— За прошка ли ще го молиш? — попита с много малко ирония Бързия Бен.

Имассът го погледна през рамо.

— Не. Би било недостойно, магьоснико.

— Прав си. Радвам се, че не ни пробутваш разни духовни глупости. Съвсем очевидно е, че все пак е имало войни дълго преди войните между хората. Първо сте премахнали ловците съперници.

— Да, вярно е. И намерихме съюзници. Ако търсиш ирония, Бързи Бен, знай, след това ловяхме, докато не унищожихме повечето си плячка. И тогава съюзниците ни започнаха да мрат от глад — тези, които не се предадоха на грижите ни.

— Имасс едва ли са единствените в това — каза Трул Сенгар.

— Е, Онрак, ще ни кажеш ли защо си коленичил до този труп?

— Направих грешка — отвърна имассът. Изправи се и се загледа в пещерата.

— На мен ми се стори съвсем безпогрешно.

— Убийството — да, Бързи Бен. Но тази емлава е женска.