Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Проклятие! — изруга Ерик и викна на един от вестоносците: — Заповеди за Летящата чета…
— Няма Летяща чета — прекъсна го Джедоу. — Пратих ги веднага щом Харпър дойде при мен. Вече са горе.
Ерик изтри чело. Имаше чувството, че умората се набива в кожата му като пясък. Мислите му бяха объркани от липсата на сън и непрекъснатите боеве от два дни насам.
— Добре — каза той на двамата сержанти. — Вземете оттук всеки трети човек и ударете на север. Ако не можете да удържите, изтеглете се и когато стигнете първата защитна позиция от нашата страна на рида с фронт на север, се окопайте. Ако те обърнат на изток и започнат да се спускат от планината, вече са грижа на армията на Изтока. — Обърна се пак към вестоносеца и каза: — Тръгвай към Даркмоор. Предай на принц Патрик, че северният фланг е разбит и се мъчим да се окопаем. Трябват ни подкрепления. Разбра ли?
— Да, сър! — Младият войник отдаде чест и затича към коня си.
Джедоу и Харпър вече прибираха всеки трети боец от хребета. Даш стоеше малко встрани с изваден меч и с оплискани с кръв туника и панталони.
— Нали ти казах да четеш депешите! — викна му Ерик.
Даш се усмихна.
— В тях няма нищо, което да не може да почака, а ми се стори, че е нужен още някой меч.
Ерик кимна.
— Прав си.
Изведнъж врагът отново започна да напира по склона и Ерик отново потъна във вихъра на боя.
— Нещо идва насам! — каза Томас.
— И аз го усетих — отвърна Пъг. Помълча и добави: — Това присъствие ми е познато. Това е Джакан!
— Шо Пи, ти и абатът трябва да се скриете — каза Накор.
— Ще остана с вас, учителю — възпротиви се Шо Пи.
Накор сграбчи младежа и го затика към една дупка в стената.
— Моят защитен трик може да ни скрие от слуха на Безименния, но не може да спре един разгневен демон! Марш вътре! — викна Накор. — Скрийте се в тази дупка, защото това, което иде, може да унищожи всички ни. Ние останалите поне разполагаме с някакви средства да се защитим!
Разбитата зидария бе резултат от титаничната битка между драконката Риатх, чието спящо тяло сега се обитаваше от Оракула на Аал, и един Господар на ужаса, използван от Налар, докато духовете на валхеру се опитваха да се върнат на Мидкемия.
— Марш долу и да не си се показал.
Накор бързо се върна при Миранда, а Пъг и Томас застанаха от двете страни на Калис.
— Можеш ли да се защитиш? — попита Миранда.
— По-корав съм, отколкото изглеждам — отвърна Накор, но този път не се ухили.
Калис се бе потопил в „развързването“ на Камъка на живота и на лицето му се бе изписала смесица от унес и кротост. Очите му се бяха приковали в едно петънце в центъра на камъка, което непрекъснато се смаляваше, и от него бликаха все повече и повече струи жизнена енергия.
— Не знам какво прави, но ме кара да се чувствам много добре — каза Миранда.
— Ако не ни предстоеше да срещнем идещия гняв на един демонски крал, мисля, че на всички ни щеше да е приятно.
Миранда усети как една искрица от зеления живот премина през стомаха й, очите й се разшириха и тя възкликна:
— О-ох!
Накор се изкиска.
— Това беше интересно.
— Наистина беше интересно — каза тя и прокара длан по корема си, после, със смесица от прозрение и колебливост, промълви; — Става нещо.
Накор огледа залата, която вече почти цялата грееше окъпана в зелена светлина, и поясни.
— Жизнената структура на този свят се оправя. Това е изцеряване и подмладяване. Древни души, затворени в това нещо от столетия, се освобождават, за да се върнат във вселената, както е било замислено. — Той се подсмихна. — Някои от страничните ефекти може да се окажат доста неочаквани.
— Не се съмнявам — отвърна му Миранда.
Очите на Томас се присвиха и той килна глава на една страна, сякаш се вслушваше в нещо.
— Идва.
— Кой? — попита Миранда.
— Джакан — каза Пъг. — Единственото нещо на този свят, способно да разстрои хармонията на живота дотолкова, че да усетим приближаването му.
Томас стисна меча си.
— Мисля, че ще е скоро. До час, най-много до два.
Пъг погледна Калис, който все така бе погълнат от задачата си.
— А той дали ще свърши?
— Не знам.
Зачакаха.
Ерик се приведе и ново ято стрели профуча над главата му. В мига, в който отминаха, неговите стрелци се вдигнаха и отвърнаха на огъня. Атаката се беше усилвала през целия следобед и той вече се боеше, че скоро ще загуби контрол над хребета.
Изведнъж вражеските войници отново се изкачиха на билото и той отново бе погълнат в ръкопашна битка. Решимостта на бойците му беше несравнима, но издръжливостта им бе на ръба да се стопи.