Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
Лелята, чието облекло навярно бе зашеметило писаря, директора, надзирателите и тъмничарите, ухаеше на мускус. Заедно с дантелите за хиляда екю, тя носеше чер кашмирен шал за шест хиляди франка. Освен това лакеят с ливреята се перчеше в двора на „Консиержри“ с нахалството на прислужник, който знае, че взискателната принцеса не може без него. Той не говореше на другия прислужник, застанал пред желязната решетка на кея, която денем биваше винаги отворена.
— Какво искаш? Какво трябва да направя? — запита госпожа дьо Сан-Естебан на език, условен между лелята и племенника.
Този таен език се състоеше в прибавяне на окончание на ар, или на ор, на ал, или на и, така че, като се удължат, думите се изопачават било на френски, било на арго. Дипломатически шифър, приложен в разговорния език.
— Сложи всички писма на сигурно място, вземи най-излагащите за двете дами и се върни бързо, облечена като крадла, в чакалнята, където ще чакаш нарежданията ми.
Азѝ или по-скоро Жаклин коленичи, за да получи благословията на мнимия абат, който благослови леля си с евангелско умиление.
— Addio, marchesa! — каза той високо. После добави на условния им език: — Освен това намери Йороп и Пакар със задигнатите седемстотин и петдесет хиляди франка, трябват ми.
— Пакар е тук — отвърна благочестивата маркиза, сочейки към лакея с просълзени очи.
Бързината, с която тя го разбираше, изтръгна не само усмивка, но и движение на почуда у този човек, когото никой друг освен леля му не можеше вече да учуди. Мнимата маркиза се обърна към свидетелите на тази сцена като жена, свикнала да се преструва.
— Той е отчаян, че не може да отиде на погребението на сина си — каза тя на развален френски, — защото заради страшната съдебна грешка тайната на този свят човек се е разкрила!… Но аз ще присъствувам на опелото. Вземете, господине — даде тя на господин Голт кесия, пълна със злато, — да облекчите страданията на нещастните затворници…
— Каква шикозност! — каза й на ухото доволен племенникът й.
Жак Колен тръгна подир надзирателя, който го поведе към двора.
Отчаялият се Биби-Люпен бе успял най-после да привлече вниманието на един истински жандарм, към когото още при излизането на Жак Колен той изпращаше многозначителни: „Хм! Хм!“ и който дойде да го замести в килията на осъдения на смърт. Но врагът на Тромп-ла-Мор не успя да пристигне навреме, за да види светската дама, изчезнала в блестящия си екипаж и чийто макар и преправен глас изпращаше в ушите му прегракнали от пиене нотки.
— Триста франка за затворниците!… — каза началникът на надзирателите, показвайки на Биби-Люпен кесията, която господин Голт бе предал на писаря.
— Я дайте да видя, господин Жакомети — каза Биби-Люпен.
Началникът на тайната полиция взе кесията, изсипа от златото в ръката си и внимателно го разгледа.
— Наистина е злато!… — каза той. — И кесията е с герб! Ах, негодникът му, колко е силен! Колко е предвидлив! Всички ни слага в джоба си, и то ежеминутно!… Би трябвало да се стреля по него като по куче!
— Какво има? — запита писарят, като прибра кесията.
— Има това, че тази жена сигурно е крадла!… — викна Биби-Люпен, като тупаше яростно с крак по външната плоча на гишето.
Тези думи направиха сензация сред зрителите, струпани на разстояние от господин Сансон, който продължаваше да стои прав, опрян с гръб на грамадната печка, сред огромната сводеста зала в очакване на нареждане да се занимае с тоалета на престъпника и да издигне ешафода на площад Грев.
Изкушението
Като слезе отново на двора, Жак Колен се запъти към другарите си с походката на човек, свикнал с каторгата.
— Какво е твоето положение? — запита той Ла Пурай.
— Моята работа е свършена — отговори убиецът, когото Жак Колен бе отвел в един ъгъл. — Сега имам нужда от сигурен приятел.
— А защо?
Като разказа, но на арго, всичките си престъпления на шефа, Ла Пурай предаде подробно и убийството, и кражбата, извършени у съпрузите Крота.
— Имаш уважението ми — каза му Жак Колен. — Добре е пипано, но ми се вижда, че си сбъркал нещо.
— Какво?
— След като си извършил удара, трябвало е да имаш руски паспорт, да се гримираш като руски княз, да си купиш хубава кола с герб, да отидеш безстрашно да вложиш парите си при някой банкер и да поискаш кредитно писмо за Хамбург, където да заминеш, придружен от камериер, камериерка, заедно с любовницата си, гримирана като принцеса; после да заминеш от Хамбург за Мексико. С двеста и осемдесет хиляди златни франка умният човек трябва да направи каквото пожелае и да отиде, където пожелае, простако!