Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
Прокуратурата смяташе, че има и съучастници. Измериха ширината на комините, за да видят възможно ли е било Манон-ла-Блонд да се крие и да се промъкне оттам; но и шестгодишно дете не би могло да мине през глинените тръби, с които съвременната архитектура е заменила широките някогашни зидани комини. Ако не беше тази странна и дразнеща загадка, Теодор щеше да бъде екзекутиран още преди седмица. Както видяхме, свещеникът на затвора бе също претърпял пълен неуспех.
Това дело и името на Калви се бяха изплъзнали от вниманието на Жак Колен, който по онова време бе зает с борбата си против Контансон, Корантен и Пейрад. Освен това Тромп-ла-Мор гледаше да забрави колкото се може повече приятелите и всичко, отнасящо се до Съдебната палата. Той трепереше от среща лице с липе с някой от асовете, който може би щеше да иска от шефа сметка, която той не можеше да даде.
Шарло
Директорът на „Консиержри“ отиде веднага при главния прокурор, където завари първия заместник главен прокурор на разговор с господин дьо Гранвил със заповедта за екзекуция в ръка. Господин дьо Гранвил бе съсипан от умора и от скръб, тъй като бе прекарал цялата нощ в дома на Серизи, защото лекарите не смееха още да твърдят, че графинята ще запази разсъдъка си, но все пак се чувствуваше задължен поради важността на тази екзекуция да отдели няколко часа на прокурорските си задължения. Като поговори малко с директора, господин дьо Гранвил взе заповедта от ръцете на първия си заместник и я подаде на Голт.
— Екзекуцията да се изпълни освен при особени обстоятелства по ваша преценка — каза той; — разчитам на благоразумието ви. Издигането на ешафода може да се забави до десет часа и половина, така че ви остава още един час. При такива случаи часовете са равностойни на векове, а в един век могат да се случат много събития! Не позволявайте да вярват в отлагане на наказанието! Ако трябва, да се пристъпи и към смъртния тоалет и ако не се направи никакво разкритие, предайте заповедта на Санеон в девет и половина. Нека чака!
Когато напускаше кабинета на главния прокурор, директорът на затвора срещна под свода на коридора, водещ към галерията, господин Камюзо, който отиваше нататък. Той се поразговори малко със следователя и след като го осведоми какво е станало в „Консиержри“ с Жак Колен, слезе надолу, за да уреди срещата на Тромп-ла-Мор с Мадлен; само че той позволи на мнимия свещеник да разговаря с осъдения на смърт едва когато великолепно предрешеният като жандарм Биби-Люпен смени доносчика, натоварен да наблюдава младия корсиканец.
Не можем да си представим дълбокото учудване на тримата каторжници, когато видяха, че някакъв надзирател дойде да вземе Жак Колен, за да го отведе в килията на осъдения на смърт. Като подскочиха едновременно, те и тримата се доближиха до стола, на който бе седнал Жак Колен.
— Нали е за днес, господин Жюлиен? — запита Филдьо-Соа надзирателя.
— Да, Шарло вече е там — отговори с пълно равнодушие надзирателят.
Това е прозвището, дадено от народа и затворниците на изпълнителя на смъртните присъди в Париж. Прякорът води началото си от революцията през 1789 година.
Името направи силно впечатление. Всички затворници се спогледаха.
— Свършено е! — каза надзирателят. — Заповедта за екзекутирането е стигнала вече до господин Голт и преди малко прочетоха присъдата.
— Значи, хубавият Мадлен е получил вече всичките си причастия?… — продължи Ла Пурай. — Поел е последната глътка въздух.
— Горкият Теодор… — възкликна Льо Бифон — добър човек е. Жалко е на неговата възраст да се изкихаш в триците…
Надзирателят тръгна към вратичката, като смяташе, че Жак Колен върви след него; испанецът обаче вървеше бавно и като изостана с десет крачки, направи се, че му става зле и понечи да се хване за Ла Пурай.