Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
— Ах, ти се сещаш за тези работи, защото си шеф!… Ти никога не си загубваш ума. А пък аз…
— Както и да е, сега един добър съвет за човек в твоето положение е все едно бульон за мъртви — продължи Жак Колен, хвърляйки подкупващ поглед към другаря си.
— Вярно е! — отговори със съмнение Ла Пурай. — И все пак кажи ми твоя съвет; ако не ме нахрани, ще си измия краката с него…
— Правосъдието те е уловило с пет квалифицирани кражби и три убийства, от които най-прясното е на двамата богати буржоа… Съдебните заседатели не обичат убийства на буржоазията. Ще бъдеш гилотиниран и не виждам ни най-малка надежда…
— Казаха ми всичко това — отвърна жално Ла Пурай.
— Леля ми Жаклин, с която току-що имах малък разговор в канцеларията, която, както знаеш, е майката на големите крадци, ми каза, че правосъдието искало да се отърве от теб, толкова си му взел страха.
— Обаче сега аз съм богат, от какво се страхуват? — запита Ла Пурай с наивност, която доказва до каква степен крадците са пропити от естественото право да крадеш.
— Сега нямаме време да философствуваме — каза Жак Колен. — Да се върнем към твоето положение…
— Какво искаш да направиш с мен? — прекъсна Ла Пурай шефа си.
— Ще видиш! И мъртвото куче влиза в работа.
— За другите! — отвърна Ла Пурай.
— Вземам те в играта си! — възрази Жак Колен.
— Това вече е нещо… — каза убиецът. — После?
— Не те питам къде са парите ти, но какво смяташ да правиш с тях?
Ла Пурай се вгледа в непроницаемите очи на шефа, който продължи безстрастно:
— Имаш ли любима жена, дете или другар, на който искаш да помогнеш? След час ще изляза оттук и ще мога да направя всичко за онези, на които мислиш добро.
Ла Пурай продължаваше да се колебае, продължаваше да носи оръжието на неувереността. Тогава Жак Колен пусна в ход последния си аргумент.
— Твоята част в касата ми е тридесет хиляди франка, оставяш ли я на другарите, даваш ли я на някого? Частта ти е на сигурно място, може още тази вечер да я предам, на когото кажеш.
Убиецът направи неволно движение на удоволствие.
„Хванах го!“ — каза си Жак Колен.
— Но да не губим време, размисли!… — продължи той да говори на ухото на Ла Пурай. — Старче, не ни остават и десет минути… Главният прокурор ще ме извика и ще имам разговор с него. Хванал съм тоя човек, мога да извия врата на Темида. Сигурен съм, че ще спася Мадлен.
— Ако спасиш Мадлен, драги шефе, можеш и мен…
— Да не си хабим слюнката — каза Жак Колен отривисто. — Хайде, направи си завещанието.
— Добре тогава! Бих искал да дам парите на Ла Конор — отговори Ла Пурай с жалко изражение.
— Я гледай!… Ти, значи, живееш с вдовицата на Монс, евреина, дето беше по следите на мошениците от Южна Франция? — запита Жак Колен.
Като големите пълководци, и Тромп-ла-Мор познаваше отлично хората от всички шайки.
— Тя самата — отговори крайно поласкан Ла Пурай.
— Хубава жена! — забеляза Жак Колен, който умееше да борави прекрасно с тези страшни механизми. — Фина женска! С големи познания е и много почтена! Съвършена крадла! От Ла Конор, значи, си почерпил нови сили! Глупаво е да оставиш да те гътнат, когато искаш такава женска! Глупак! Трябваше да си намериш някаква малка почтена търговийка и да си поживееш… А какво работи тя?
— Настанила се е на улица Сент-Барб… Домакинка е в едно заведение…
— И така, ти я оставяш за своя наследница? Ето, драги ми, докъде ни докарват тия уличници, когато човек прояви глупостта да ги обича…
— Да, но не й давай нищо, преди да са ме гътнали…
— Дума да не става! — отговори Жак Колен сериозно. — И нищо на другарите?
— Нищо, те ме подхлъзнаха — отговори с омраза Ла Пурай.