Величие и падение на куртизанките

— А как? И защо? — запита убиецът.

— Помогни ми и ще разбереш защо!… — отговори Тромп-ла-Мор.

Жак Колен разказа накратко на Ла Пурай тайната на престъплението, разкрито и Нантер, и му изтъкна необходимостта да се намери жена, която би се съгласила да играе ролята на Жинета. После той се отпра ни към Льо Бифон с развеселилия се Ла Пурай.

— Знам колко много обичаш Ла Биф… — каза му Жак Колен.

Погледът, който му хвърли Льо Бифон, бе цяла поема.

— Какво ще прави тя, докато ти си в каторгата?

Една сълза навлажни кръвожадните очи на Льо Бифон.

— Какво ще кажеш, ако я натикам в женското отделение на „Ла Форс“, в „Мадлонет“ на Сен-Лазар за една година, докато те осъдят, заминеш, пристигнеш и избягаш оттам?

— Не можеш да направиш чудеса, тя не е участвувала в никакво престъпление — отвърна любовникът на Ла Биф.

— Ах, Бифон — намеси се Ла Пурай, — нашият шеф е по-всемогъщ и от господа.

— Какви са условните ти думи с нея? — запита Жак Колен Льо Бифон с увереността на господар, който не бива да претърпи отказ.

— Нощ в Париж. С тези думи тя разбира, че лицето е изпратено от мене и ако искаш да ти се подчини, покажи й една петфранкова монета и изречи думите: „Тондиф!“

— Тя ще бъде осъдена заради престъпленията на Ла Пурай, но истината ще се разкрие и ще я помилват след една година на сянка! — каза дълбокомислено Жак Колен и погледна Ла Пурай.

Ла Пурай разбра плана на шефа си и му обеща само с поглед да склони Льо Бифон да съдействува, като накара Ла Биф да приеме това лъжливо съучастничество в престъплението, което той щеше да поеме.

— Довиждане, деца. Скоро ще научите, че съм спасил момчето от ръцете на Шарло — каза Тромп-ла-Мор. — Да, Шарло беше в канцеларията с актьорите си за тоалета на Мадлен! Ето — добави той, — главният прокурор праща да ме викат.

Наистина един надзирател излезе през вратичката и даде знак на този необикновен човек, на когото опасността, надвиснала над младия корсиканец, бе възвърнала дивата сила, с която той умееше да се бори с обществото.

Няма да е безинтересно да се отбележи, че когато взеха от ръцете му тялото на Люсиен, Жак Колен реши в момент на върховна борбеност да опита едно последно превъплъщение, но не вече човешко, а идейно. С една дума, той взе съдбоносно решение подобно на Наполеон в лодката, отвеждаща го към Белерофон. По едно странно стечение на обстоятелствата всичко помогна на този гений на злото и покварата в неговия замисъл.

Ето защо дори неочакваната развръзка на този престъпен живот да загуби малко от свръхестествеността си, която в наши дни се получава по пътя на неприемливи и невероятни неща, необходимо е, преди да влезем с Жак Колен в кабинета на главния прокурор, да отидем заедно с госпожа Камюзо у лицата, които тя посети, докато в „Консиержри“ се разиграваха горните истории. Едно от задълженията, от които историкът на човешките нрави не трябва да отстъпи, е да не изопачава действителността с оглед драматични измислици, особено ако тази действителност е оцветена с известна романтика. Общественият живот, особено животът в Париж, съдържа до такава степен случайности и преплитания на необичайни обстоятелства, че те надминават ежеминутно въображението дори на откривателя! Във волностите си действителността стига до съчетания, недостъпни за изкуството, толкова те са невероятни или не дотам благоприлични, та се налага писателят да ги смекчи, подкастри или поизреже.