Величие и падение на куртизанките

Първото посещение на госпожа Камюзо

Госпожа Камюзо опита да си подбере утринен тоалет, който да показва един сравнително добър вкус — доста трудна задача за жената на съдия, живял в провинцията цели шест години. Трябваше, като отиде между осем и девет часа сутринта при маркиза д’Еспар или у херцогиня дьо Мофриньоз, да не даде повод за критика нито на едната, нито на другата. Нека кажем, че макар и по баща Тирнон, Амели-Сесил Камюзо успя само наполовина. Не се ли лъже човек два пъти по облеклото?…

Не можем да си представим колко полезни са жените в Париж за всички видове честолюбци; те са необходими както във висшето общество, така и в света на крадците, където, както вече видяхме, играят огромна роля. Предположете, че под угрозата да изостане от играта някой трябва да говори в определен срок на онова извънредно важно по време на Реставрацията лице, което и днес се нарича „пазител на държавния печат“. Нека това да е човек с най-благоприятно обществено положение, съдия, тоест вътрешен във въпросното учреждение. Съдията е задължен да намери или някой началник-отдел, или частния секретар, или главния секретар и да им докаже необходимостта да бъде приет насаме. Възможно ли е да видите пазителя на държавния печат, когато си поискате? През деня, ако не е в Камарата, той е в Министерския съвет, където подписва документи или приема посетители. Сутрин още спи кой знае къде. Вечер пък има обществени и лични задължения. Ако всички съдии поискаха да ги приеме за щяло и не щяло, министърът на правосъдието би бил претрупан с работа. Така че основанията да бъдете приет незабавно и по лична работа се подлагат на преценката на някое междинно упълномощено за това лице, което се превръща в пречка, във „врата“, която трябва да се отвори, ако там вече не е застанал някой ваш съперник. А пък жената отива направо при друга жена, може да влиза безпрепятствено в спалнята й, като събуди любопитството на камериерката или на господарката й, особено ако дамата е силно заинтересувана или страшно се нуждае от нещо. Наречете тази облечена във власт жена госпожа маркиза д’Еспар, с която и един министър дори трябва да се съобразява; тя написва парфюмирана бележчица, която камериерът й занася на камериера на министъра; той получава писъмцето точно когато се събужда, и веднага го прочита. Дори той в качеството си на министър да е зает, мъжът в него е очарован, че трябва да посети една от цариците на Париж, една от властителките в квартал Сен-Жермен, от любимките на сестрата на краля, на престолонаследницата или на самия крал. Казимир Перне единственият истински министър-председател, който е имала Юлската революция, изоставяше всичко, ако се наложеше да отиде при някой бивш пръв благородник на Шарл X.