Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
— Моя малка Мадлен, приготви се да се върнеш в доживотния затвор — каза Жак Колен. — Трябва да очакваш такова нещо, няма да ти сложат венец от рози като на тлъсто говедо!… Щом вече са ни оковавали за Рошфор, значи, че се опитват да се отърват от нас! Но аз ще наредя да те изпратят в Тулон, ти ще избягаш оттам и ще се върнеш в Пантен, където ще ти уредя един хубав животец…
Въздишка, каквато рядко се е чувала под този неумолим свод, въздишка на облекчение разтърси камъка, който отрази този несравним по музикалността си звук в ухото на смаяния Биби-Люпен.
— Това е въздействието на опрощението, което му дадох заради разкритията му — каза Жак Колен на началника на обществената безопасност. — Знаете ли, господин жандарм, тези корсиканци са много вярващи! Той обаче е невинен като младенеца Исус и аз ще се опитам да го спася…
— Да ви благослови бог, господин абат!… — каза на френски Теодор.
Тромп-ла-Мор, който играеше повече от всякога ролята на каноника. Карлос Ерера, излезе от килията на осъдения, втурна се по коридора и като се яви пред господин Голт, разигра сцена на ужас.
— Господин директоре, този младеж е невинен, той ми каза кой е виновният!… Той щеше да умре заради неправилно разбиране на честността… Такива са корсиканците! Вървете и поискайте от главния прокурор да ме приеме за пет минути. Господин дьо Гранвнл няма да откаже да изслуша незабавно един испански духовник, пострадал толкова много от френското правосъдие!…
— Отивам! — отговори господин Голт за голямо учудване на всички, които присъствуваха на тази необикновена сцена.
— Но — продължи Жак Колен — наредете, докато чакам, да ме заведат на двора, защото там ще довърша разговора си с един престъпник, чието сърце успях вече да разчувствувам… И тези хора имат сърца!
Горните думи раздвижиха всички, които се намираха там: жандармите, писаря от входната канцелария, Сансон, надзирателите, помощника на палача — всички, които според затворническия стил чакаха нареждане и монтирането на машината; тези хора, по които вълненията направо се плъзгат, без да оставят следи, бяха разтърсени от напълно разбираемо любопитство.
Глава, в която на сцената излиза госпожица Колен
В този момент се чу тропот от кола с расови коне, която спря на кея, пред решетката на „Консиержри“, но така, че да бъде забелязана. Вратичката бе отворена и стъпалата спуснати така бързо, че всички помислиха, че е пристигнала някоя високопоставена личност. Скоро една дама, последвана от лакей и от слуга в ливрея, се яви пред входното гише, като размахваше някаква синя хартия. Облечена великолепно, цялата в черно, с шапка, покрита с воал, тя бършеше сълзите си с голяма копринена кърпа.
Жак Колен позна веднага Азѝ или — за да наречем тази жена с истинското име — Жаклин Колен, неговата леля. Отвратителната и достойна за племенника си старица, чиито мисли принадлежаха изцяло нему, която защищаваше затворника с ум и проницателност, най-малко равни по сила на ума и проницателността на правосъдието, бе получила разрешение, дадено предната вечер на камериерката на херцогиня дьо Мофриньоз, по препоръка на господин дьо Серизи, на което завеждащият затворите дивизионен началник бе добавил две думи — да влезе във връзка с Люсиен и абат Карлос Ерера веднага щом той бъде изваден от единичната килия. Само с цвета си хартията издаваше силни връзки; защото тези разрешителни, подобно на безплатните билети в театъра, се различават но форма и вид.
Ето защо ключарят отвори вратата, особено като видя нагиздения лакей, чийто костюм, обшит в зелено и в злато, блестящ като униформата на руски генерал, показваше, че посетителката е от знатен произход, с почти кралски герб.
— А, скъпи ми абате! — провикна се мнимата дама от висшето общество, като видя духовника и проля поток сълзи. — Как можаха да сложат тук дори и за един миг толкова свят човек!
Директорът взе разрешителното и прочете: „По препоръки на негово превъзходителство граф дьо Серизи.“
— Ах, госпожа дьо Сан-Естебан, госпожо маркизо — каза Карлос Ерера, — каква красива саможертва!
— Госпожо, тук не може да се водят разговори! — каза добрият стар Голт.
И той спря движещата се огромна купчина от моаре и черни дантели.
— На такова разстояние! — възрази Жак Колен и добави, като огледа всички присъствуващи: — И то пред вас!…