Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
— Jo sono Gaba Morto! Parla nostro italiano — каза бързо Жак Колен. — Vengo ti salvar. (Аз съм Тромп-ла-Мор, говори италиански, идвам да те спася.)
Всичко, което двамата приятели щяха да си кажат, щеше да остане неразбираемо за мнимия жандарм, а тъй като бе там, така да се каже, за охрана на затворника, Биби-Люпен не можеше да напусне поста си. Затова яростта на началника на обществената безопасност бе неописуема.
Теодор Калви — млад човек с блед и възмаслинено зелен цвят на лицето, руси коси, хлътнали, мътносини очи, с много добро телосложение, с невероятно силни мускули, скрити зад отпуснатата външност, каквато понякога се среща у южняците — би имал най-прекрасно лице, ако не бяха извитите вежди и ниското чело, които му придаваха нещо зловещо, ако не бяха жестоките като на дивак червени устни и играта на мускулите, издаваща свойствената за корсиканците раздразнителност, която при внезапна разправия ги тласка така бързо към убийство.
Смаян от звуците на този глас, Теодор вдигна бързо глава и помисли, че има халюцинация; тъй като бе свикнал вече от двумесечния си престой с дълбокия мрак на тази кутия от дялан камък, той погледна към мнимия свещеник и въздъхна дълбоко. Той не позна Жак Колен, в чието разядено от сярната киселина лице не откри лицето на своя шеф.
— Аз съм твоят Жак, облякъл съм се като свещеник и идвам да те спася. Да не направиш глупостта да ме познаеш, дръж се като че ли се изповядваш.
Това бе казано в скоропоговорка.
— Младият човек е много потиснат, той се плаши от смъртта и ще признае всичко — обърна се Жак Колен към жандарма.
— Кажи ми нещо, което да ми докаже, че ти си той, защото само гласът ти е същият.
— Виждате ли, горкият нещастник ми казва, че е невинен — продължи Жак Колен, обърнат все така към жандарма.
Биби-Люпен не посмя да заговори от страх да не го познаят.
— Навеки мой! — пошушна Жак на ухото на Теодор условната дума.
— Навеки твой! — отговори младият човек с втората част от паролата. — Наистина си моят шеф.
— Ти ли извърши престъплението?
— Да.
— Разкажи ми всичко, за да зная как да те снася; крайно време е, Шарло вече е тук.
Корсиканецът веднага падна на колене, сякаш искаше да се изповяда. Биби-Люпен не знаеше какво да прави, тъй като този разговор бе така бърз, че отне по-малко време, отколкото е нужно да бъде прочетен. Теодор разказа накратко известните вече обстоятелства на престъплението, които Жак Колен не познаваше.
— Съдебните заседатели ме осъдиха без доказателства — завърши той.
— Дете, какво си седнал да спориш, когато ще ти отрежат косите!…
— Но аз може да съм бил натоварен само да открадна скъпоценностите. Виждаш ли как съдят, и то в Париж!…
— А как стана работата? — запита Тромп-ла-Мор.
— Ами така! Откакто не сме се виждали с теб, се запознах с едно момиче корсиканче, което срещнах като пристигнах в Пантен (Париж).
— Мъже, толкова глупави, че да се влюбят в една жена, винаги свършват така… — възкликна Жак Колен. — Те са като тигрите на свобода, тигри, които дрънкат глупости и се гледат в огледало… Не си бил разумен!…
— Но…
— Я да видим, за какво ти послужи тази дяволска женска?…
— Тази женичка, която е висока колкото вързоп съчки, тънка като змиорка и ловка като маймуна, се промъкна през пещта и ми отвори вратата на къщата. Натъпканите с кюфтета кучета бяха мъртви. Замразих двете жени. Щом взе парите, Жинета затвори вратата и излезе пак през пещта.
— Едно толкова хубаво изобретение си заслужава да умреш за него — забеляза Жак Колен, възхитен от начина, по който бе извършено престъплението, както гравьорът се възхищава от модела на някоя статуйка.
— Направих глупост, че проявих толкова майсторлък за хиляда екю!…
— Не, за една жена! — поправи го Жак Колен. — Нали ти казвам, че те ни вземат целия ум!…
Жак Колен хвърли на Теодор поглед, пламтящ от презрение.
— Тебе те нямаше, бях останал сам… — отговори корсиканецът.
— Е, и обичаш ли я, малката? — запита Жак Колен, разчувствуван от упрека, съдържащ се в този отговор.
— Ах, ако искам да живея сега, то е по-скоро за тебе, а не за нея.
— Стой спокойно! Не са ме нарекли току-така Тромп-ла-Мор! Поемам грижата за теб!
— Какво? Да живея ли?… — викна младият корсиканец и вдигна вързаните си в ръкавите ръце към плажния свод на карцера.