Величие и падение на куртизанките

— Ти съживяваш един мъртвец, любов моя! — каза Жак Колен.

— Какво?

— Виж какво значи да ми дадеш цялото си доверие!… — отвърна шефът. — Сега твоето отмъщение е част от играта ми… Не искам да ми казваш къде е скривалището ти, ще ми го съобщиш в последния момент; кажи ми само всичко, отнасящо се до Руфар и Годе.

— Ти си и ще си останеш нашият шеф и аз не искам да имам тайни от тебе — възрази Ла Пурай. — Златото ми е в зимника на къщата, където работи Ла Конор.

— Ти не се ли страхуваш от женската?

— Пфу! Тя нищо не знае за скривалището ми. Аз напих Ла Конор, макар че е жена, която нищо няма да издаде, дори и главата й да е под ножа. Но толкова злато!

— Да, това кара млякото и на най-чистата съвест да вкисне! — съгласи се Жак Колен.

— Така че можех да работя, без никой да ме гледа! Целият курник спеше. Златото е на три стъпки под земята, зад бутилките с вино. А отгоре съм сложил един пласт камъни и хоросан.

— Добре! — каза Жак Колен. — А скривалищата на другите?

— Частта на Руфар е при Ла Конор, в стаята на горката жена, и той я държи с това, защото тя може да излезе съучастница в укриването на парите и да свърши живота си в Сен-Лазар.

— Ах, мошеникът му! Как полицията сама създава крадците! — каза Жак.

— Годе е оставил частта си при сестра си, перачка на фино бельо, честно момиче, което може да си откара пет години пандиз, без да подозира нещо. Другарчето извадило плочки от пода, после пак ги сложило и се разкарало.

— Знаеш ли какво искам от тебе? — каза тогава Жак Колен и хвърли на Ла Пурай хипнотизиращ поглед.

— Какво?

— Да поемеш върху себе си историята на Мадлен…

Ла Пурай направи едно неочаквано рязко движение с тялото си, но под втренчения поглед на шефа бързо зае предишното си положение на послушание.

— Я, какво? Вече се чупиш! Месиш се в играта ми! Я да видим, не е ли все едно дали убийствата са четири или три?

— Може би…

— В името на краля на крадците, ти нямаш кръв във вените. А пък аз мислех да те спасявам!…

— А как!

— Идиот! Ако обещаеш да върнеш златото на семейството, ти се разплащаш и отиваш до живот в каторга. Аз не бих дал и тонинко за главата ти, ако си взема парите, ами че сега ти струваш седемстотин хиляди франка, идиот!

— Шефе, шефе!… — възкликна Ла Пурай на върха на щастието.

— Като не се смята — продължи Жак Колен, — че ще прехвърлим убийствата за сметка на Руфар С един удар пипваме и Биби-Люпен… В ръцете ми е!

Ла Пурай бе поразен от тази идея, очите му се разшириха, той застана като статуя. Арестуван преди три месеца, и намиращ се в навечерието на явяването си пред наказателния съд, съветван от другарите в „Ла Форс“, на които не бе казал кои са съучастниците му, той дотолкова бе изгубил всякаква надежда след разглеждането на престъпленията му, че на нито един от тези отклонили се мъже не би минал през ум подобен план.