Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
— Той е убиец! — каза Наполитас на свещеника, сочейки Ла Пурай и предлагайки му ръката си.
— Не, за мен той е нещастен човек!… — отвърна Тромп-ла-Мор със самообладанието и умилението на архиепископа от Канбре.
И той се отдели от Наполитас, който още при пръв поглед му се бе видял много подозрителен.
— Той се намира на първото стъпало на обителта „Утеши се щеш не щеш“, но аз съм игуменът на тази обител! Сега ще ви покажа как ще преметна главния прокурор. Искам да спася тази глава от лапите му.
— Заради панталоните му! — каза Фил-дьо-Соа усмихнато.
— Искам да дам тази душа на небето! — отвърна с усмивка Жак Колен, виждайки, че го заобикалят и други затворници.
И той последва надзирателя през вратичката.
— Дошъл е да спаси Мадлен — каза Фил-дьо-Соа, — правилно сме отгатнали. Какъв тарикат!…
— Но как?… Хусарите на гилотината са вече там, той навярно няма и да го види — продължи Льо Бифон.
— Хлебарят (дяволът) е с него! — викна Ла Пурай. — Та той ли ще открадне парите!… Той твърде много обича другарите си! Твърде много се нуждае от нас! Искаха да го предадем, но ние не сме предатели. Ако освободи своя Мадлен, ще му кажа тайната си!
Впечатлението от последните думи бе, че тримата каторжници станаха още по-предани на своя бог; в този миг и прочутия шеф се съсредоточи цялата им надежда.
Въпреки опасността за Мадлен Жак Колен продължи да играе ролята си. Той, който познаваше „Консиержри“ тъй добре, както и трите каторги, така естествено бъркаше посоката, че докато стигнат до канцеларията, надзирателят бе принуден да му казва непрекъснато: „Оттук!“ или; „Оттам!“ Там Жак Колен видя от пръв поглед още един облегнат до камината едър и дебел човек, червеното му и продълговато лице не бе без известна изисканост; той веднага позна Сансон.
— Господинът е навярно свещеникът — каза Жак Колен и тръгна към него с най-добродушно изражение.
Тази грешка бе така страшна, че присъствуващите изтръпнаха.
— Не, господине — каза Сансон, — моите задължения са други.
Сансон, баща на последния палач с това име — защото той наскоро бе уволнен, — бе син на онзи, който бе екзекутирал Луи XVI.
След четиристотин години упражняване на тази служба наследникът на толкова палачи се бе опитал да отхвърли наследственото бреме. Семейство Сансон, палачи в Руан цели два века, преди да бъдат удостоени със званието „пръв кралски палач“, бяха изпълнявали от баща на син съдебните присъди още от XIII век. Малко родове могат да посочат пример за служба или за благородническо удостояване, предавани от баща на син цели шест века. Точно когато младежът, станал кавалерийски капитан, се бе видял на прага на хубава кариера във войската, баща му поиска той да му помага при екзекуцията на краля. После, когато през 1793 година имаше два постоянни ешафода — един при една от градските врати, друг — на площад Грев, — той направи сина си свой помощник. Сега този около шестдесетгодишен, вдъхващ у всички ужас държавен служител правеше впечатление с прекрасното си държане, с кротките си и улегнали обноски и с голямото си презрение към Биби-Люпен и неговите сътрудници — доставчици на жертви за гилотината. Единственият белег, издаващ у този човек кръвта на старите средновековни мъчители, бяха широките му и страшно дебели ръце. Доста образован, държащ много на битността си на гражданин и избирател, страстен любител, както разправяха, на градинарството, този едър и дебел мъж, с разширено от лисината чело, който говореше тихо и имаше спокойно и мълчаливо държане, приличаше много повече на английски аристократ, отколкото на изпълнител на смъртни присъди. Така че един испански каноник можеше да направи неволно грешката, която Жак Колен бе направил нарочно.
— Тоя не е каторжник — каза началникът на надзирателите на директора.
„И аз започвам да мисля така“ — рече си господин Голт, кимайки с глава към подчинения си.
Изповед
Жак Колен бе въведен в нещо като мазе, където младият Теодор, облечен с усмирителна риза, седеше на крайчеца на отвратителното легло. Получил за миг светлина откъм коридора, Тромп-ла-Мор веднага позна Биби-Люпен в застаналия прав и опрян на сабята си жандарм.