Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
Невъзможно.
Гърлото й пресъхна, когато изпрати сигнал за преследване към рицарите, носещи каретата.
Глава 49
Амара яростно размишляваше, опитвайки се да намери алтернативен изход. Застави се да оцени ситуацията от безстрастна, лишена от емоции гледна точка.
Няма непобедими врагове и напълно безнадеждни ситуации. Трябва да има нещо, което те биха могли да направят, най-малкото за да подобрят шансовете си, което означаваше, че тя трябва да направи някаква оценка на възможностите и способностите на противника.
И веднага осъзна, че ситуацията може да не е напълно безнадеждна. Вярно, след тях имаше няколко десетки рицари Аери, но само двадесет от тях служеха в Калар постоянно.
Останалите се бяха върнали в Калар с господаря си — а това означаваше, че доскоро те са пътували, вероятно са полетели още преди зазоряване и че може да не издържат на дълго преследване — особено ако бъдат принудени да изразходват част от енергията си за борба с вятъра.
А после и друга мисъл й мина през ума. Шумът от толкова голяма група рицари Аери, движещи се на малка височина, нямаше да е никак малък. Те например много ясно чуха рицарите на лейди Акватайн да захождат, няколко минути преди да стигнат до кулата. И определено щяха да чуят двайсет пъти повече призователи на вятър да се приближават поне три-четири пъти по-рано, преди те действително да влязат в крепостта. Което можеше да означава…
Всъщност сега, когато размишляваше за това, едва ли можеше да има друго обяснение. Най-вероятно Калар не беше прекарал последните десет или единадесет дни, летейки над самата земя, както Амара и нейните спътници.
Присъствието му беше абсолютно необходимо в един или повече от легионите му — и той просто не можеше да прекарва ден след ден на път. Макар да беше жесток, безмилостен и нечовешки амбициозен, той не беше глупав.
Което означаваше, че Калар и неговите рицари са минали през горния слой на атмосферата по много по-традиционен начин, след половин или ден и половина пътуване. Първият вариант му даваше време да долети от Церес обратно в Калар, а вторият вариант беше горе-долу достатъчен, за да се върне от военния лагер, наблюдаващ легионите на лорд Парция.
И ако Калар можеше да прекарва войски през горните слоеве на атмосферата, когато останалата Империя беше ограничена от облачния покров, създаден от канимите, то това му даваше огромно предимство във военната кампания.
Това също така означаваше, осъзна тя със студен прилив на гадене, че той е в състояние да преодолява пречката, създадена от канимите за летене в горните слоеве на атмосферата, когато дори Гай не успяваше, само защото на Калар му го позволяваха. Това означаваше заговор с най-злия враг на цялата Империя.
Калар беше сключил сделка с канимите.
Глупак. Може ли да се намери по-добър начин да заяви на враговете на Алера, че тя е уязвима? Или по-сигурен начин да отблъсне от себе си гражданите на Алера, които в противен случай може да запазят неутралитет?
Впрочем, дали са неутрални или не, в тази ситуация за Амара нямаше никакво значение. Тя и всички останали по това време отдавна ще са мъртви, ако Калар наистина може да използва горните слоеве на атмосферата, докато те са принудени да летят ниско.
Но полетът на голяма височина е както напълно скрит, така и напълно сляп. Калар не можеше да вижда през облаците по-добре от другите. Макар да лети по-бързо, може да прелети покрай тях и да ги подмине, така че ако променят курса си, преследвачите ще ги изгубят.
Да го направят веднага след бягството бе най-добрият им вариант — да се опитат да се откъснат от преследващите ги рицари Аери, които вероятно бяха уморени след пътуванията си. Това се отнасяше ако не за всички, то поне за най-слабите от тях.
А и не беше невъзможно за двете Върховни лейди да затруднят преследването им още повече. Вярно, лейди Плацида и лейди Акватайн вече бяха уморени от усилията си — но Калар също беше уморен.
Амара кимна на себе си и взе решение. Тя разсеяно отбеляза колко секунди бяха пропилени, откакто за пръв път видя преследвачите, но беше сигурна, че разсъжденията й са правилни. Те дори имаха реален шанс да избягат.
Тя се плъзна по-близо до екипажа и им даде сигнал да полетят с най-голяма скорост. Командирът им отговори с утвърдителен знак и веднага подаде сигнали на своите хора, след което те призоваха фуриите и ускориха. Амара им кимна и се втурна надолу, за да полети редом с прозореца на каретата.