Виелица на сенките [bg]

— Според мен трябва да пуснат конете напред — изръмжах нервно аз.

— Много крадци разбират от битки — каза Халас. — Тук сме съвсем до реката. В низина. Почвата е блатиста. Кавалерията не може да се засили както трябва и най-естественото е да се надене на копията на орките!

— Халас! Имай страх от боговете! Каква блатиста почва?! Сняг има! Земята е замръзнала на цял ярд!

— Махни се от мен, Гарет! Какво си се лепнал за мен с тази кавалерия? Щом са казали, че тук не трябва да се използва, значи, не трябва! Виж полето какво е! Конете, докато се разгърнат, ще стъпчат нашите! Такова мазало ще стане, че да ти се доплаче!

Междувременно армията спря на около четиристотин ярда от оркските щитове. Минутите минаваха, но и от двете страни никой не помръдваше. Най-накрая до нас достигнаха ритмични удари и викове. Орките блъскаха по барабани и щитове.

— Призовават за битка — криво се усмихна Еграсса и преметна качулката над главата си. — Сами си го просят.

От левия и десния фронт на армията на Хабсбърг засвириха рогове и веднага от баржите, намиращи се в средата на реката, точно зад орките, излетяха стотици огнени точки. Четиристотин стрелци започнаха да обстрелват орките с огнени стрели. Десният фланг, на който имаше хиляда Играещи с вятъра, обсипа със стрели по-близкия оркски „правоъгълник“. Орките попаднаха под кръстосан огън. Отрядите на Първите се залюляха — правоъгълните щитове се вдигнаха над главите им, за да ги предпазят от стрелите. Вълни от стрели падаха върху враговете ни една след друга, като не му даваха да се опомни. Накрая орките не издържаха и се юрнаха напред. Командирите извеждаха войниците си по-далеч от обстрела на баржите.

— Ще се опитат да преодолеят празното пространство възможно най-бързо — Мумр, без дори да забележи, беше стиснал дръжката на меча си. — Единственият шанс да избегнат стрелите е да влязат в бой.

Четиристотинте ярда, които ги разделяха от хората, Първите преодоляха за не повече от минута и половина. Воините бягаха в плътен строй, като се стараеха да не разместват щитовете, за не да дават на стрелите шанс да намерят мишена. Орките игнорираха десния фланг — да се разгърнат към него означаваше време, тоест да загубят още стотина от стрелите. Първите се стремяха да ударят в центъра, да го пробият и така да се измъкнат на свобода. Вторият оркски отряд се втурна към най-слабия (на пръв поглед) ляв фланг, състоящ се от баронските дружини и Клоуните на Гимо.

— Вече загубиха осем стотици — процеди Еграсса, за когото на фона на побелялото от пресния сняг поле черните точки на труповете се виждаха като на длан.

Лично аз от такова разстояние не можех да видя почти нищо и повече се ориентирах по коментарите на Халас и Фенерджията. Преди орките да се сблъскат с хората, Играещите с вятъра успяха да дадат още няколко залпа. Стрелите се забиваха в откритата лява страна на правоъгълника, бързащ към центъра, и орките дори тичайки търпяха значителни загуби.