Виелица на сенките [bg]

— Дай им малко време, Змиорка.

— Какво ти време, Еграсса?! — простена гномът, пляскайки с ръце. — Та те отстъпват!

Халас беше прав. Центърът на армията, неспособен да издържи на оркския натиск, бавно отстъпваше. Хората все още можеха да удържат, да се вкопчат със зъби и нокти в земята, да запазят редиците, но малодушието е унищожавало и по-големи армии. Отначало не издържаха стоящите отзад Трепачи. Те се обърнаха и хукнаха към лагера. После се отдръпнаха и останалите отряди и центърът започна стремително да се огъва все повече и повече. Орките, окрилени от победата и виждащи пред себе си само отстъпващи хора, напълно забравиха за тихо и мирно стоящият през цялото това време десен фланг. Центърът вече доста беше отстъпил назад и орките, унесени в преследването на хората, оголиха лявата си страна и тила. Внезапно прозвуча рог и центърът прекрати бягството. Трепачите спряха, бързо се прегрупираха и се хвърлиха назад. Орките така и не разбраха нищо, а когато на един от тях му стигна ума да се обърне, вече беше твърде късно. Гуляйджиите на Рого и Котешките алебарди, които досега не бяха взели участие в битката, буквално като таран удариха в гръб прекалено увлеклите се в преследване орки. Първите се оказаха в клещи. Над полето се разнесе многогласен стон, след което започна откровено изтребване. Тътенът на битката беше такъв, че го усещах с костите. Звуците на роговете приличаха на ревовете на смъртно ранени мамути. Дори небесата тътнеха в унисон с ударите на оръжията върху щитовете. Центърът и десният флаг все повече се сближаваха, а орките ставаха все по-малко и по-малко.

— Сега ще се започне! — извика гоблинката. — Убиха шаманите! Орките останаха без магическа подкрепа!

— Откъде знаеш?

— Почувствах го! Гледай!

Ослепителна синя нишка се спусна с трясък от небето и удари право в центъра на притиснатите Първи. Последваха още няколко бързи удара. Маговете от Ордена се включиха в играта. Докато наблюдавахме какво се случва в центъра, на полето настъпиха промени. Петте стотици на господин Щургел и хилядата стрелци — другата част от десния фланг, се втурнаха през полето на помощ на като по чудо задържащия левия фланг Оро Хабсбърг. Но този път орките внимаваха и като оставиха доста пострадалия ляв фланг на хората, започнаха организирано да отстъпват към Иселина.

Пропуснах момента, в който милорд Белият кон реши да вкара резерва в битката. Той рискува и спечели, а победителите не ги съдят. Ако орките бяха останали на място, конниците едва ли щяха да рискуват да се включат, за да не пометат своите, но сега Сагра даде шанс на хората и кавалерията, почти закачайки собствените си стрелци, се стовари като чук върху орките, които нямаха време дори да вдигнат копията си. Ездачите за нула време разпръснаха оцелелите врагове по полето. Малко по-късно прозвуча рог, за да отзове кавалерията обратно. Обръщайки се, кавалерията стъпка това, което по-рано представляваше оркски войници, последно атакували оцелелите от лявото крило. И се оттегли през широкия коридор, който бяха създали отстъпилите встрани воини от левия фланг.