Диамантен меч, дървен меч [bg]

Неговите собствени ударни чети от по петдесетима нощни бойци, увличайки подире си събралите се по места тълпи, организираха превземането на четири от четиринайсетте кули в Черните квартали на престолния Мелиин. Трофеите от успешните акции се оказаха тлъста плячка - Хеон имаше право да се нарече най-богатият човек в държавата - освен самия Император, естествено. Касапина се радваше като малчуган на амулети, талисмани, ръкописи, прибори и други дреболии, които изнасяше от твърдините с кошове.

Бащата бе усетил, че противникът се огъва. Маговете бяха объркани, не проумяваха какво е обезсилило способностите им.

Нищо чудно - кога преди са се сблъсквали с "илачите" на Касапина. Затова и не знаеха от какво е предизвикана уязвимостта им. Ала това положение надали щеше да продължи дълго. Вълшебниците вероятно щяха да се окопитят всеки момент.

"Веднага щом си дадат сметка, че имат работа не с обикновен бунт на градски бедняци, а с истинско, умело направлявано въстание - мислеше Хеон, - в потушаването му ще се включат Върховните магове като Реваз или Сежес."

Предвид това се налагаше да бъдат унищожени максимално повече редови вълшебници - ученици, аколити от низши рангове... Хеон познаваше заклинанието на Пръстена, при което могъщ чародей обединяваше силите на по-слабите си събратя по занаят и дарби. В резултат се получаваше такава магия, пред която не биха устояли нито планините, нито небесата.

"Ето затова - разсъждаваше Бащата, - отново и отново, без умора и пощада следва да се избиват всички типове с едноцветни плащове - докато не остане нито един жив от тях в Мелиин!"

А когато това се случеше, Баща Хеон щеше да поиска от Императора заслуженото заплащане.

Лишените от вождовете си магове в провинцията щяха да бъдат лесна плячка. Нямаше съмнение - след всички кървави събития в столицата думата на другите Бащи на Братството нямаше да значи нищо. Спечелилите богатство и пряко благоволение на владетеля воини на Хеон щяха да предизвикват завист. Цели чети нощни бойци щяха да напуснат предишните си господари и да се присъединят към най-прозорливия и сполучил Баща.

Братството под ръководството на Хеон щеше да стане истинският повелител на държавата.

Бащата не си позволи да се отдава на мечтания какво ще става после. По негово мнение един трезвомислещ човек не биваше да си губи времето да витае из облаците. Щастието и късметът бяха на страната на онзи, който здраво стъпваше по земята.

Хеон насочи вниманието си към донесенията, от които си сглобяваше общата картина.

Там, където бунтът бе оглавен от неговите чети и полустотни, всичко вървеше по мед и масло - тоест по кръв и трупове на вълшебници. Обаче на други места, като например край втората кула на Флавиз, на площада между улиците "Въглищарска" и "Дървосекачна", маговете бяха отблъснали опълченците мелиинци с помощта на пуснатата на повърхността Мерзост. Клането било неописуемо. Жителите на Мелиин панически побягнали, а маговете... Маговете излизали от кулата. Намерението им сигурно било да се притекат на помощ на другите ордени, обкръжени от отрядите на Братството...