Диамантен меч, дървен меч [bg]

- Хей, войската! Накъде?

Хората очевидно се опасяваха, че армията е пратена да потуши бунта. Войниците мрачно и дисциплинирано мълчаха, затова Аврамий извиси глас:

- Заповед на Императора! Волята на Империята! Убивайте маговете!

Миг мълчание, а сетне от тъмните кьошета и дворове наизскачаха с радостни викове пълчища дрипави хора, въоръжени кой с какво сварил да докопа.

- Да живее Императорът! Смърт на Дъгата! - крещяха те. Въпреки бурните чувства, шумотевицата бързо утихна.

Цивилни бунтовници почнаха да се пристрояват към колоната. Центурионите не възразиха. Старите ветерани знаеха, че във всяка битка първи загиват новаците. Неочакваните подкрепления бяха добре дошли - кохортата се сдобиваше с жсртвено месо, което щеше да й позволи да спести напразни загуби сред редовните войници. "По-лесно се жали загинал съюзник, отколкото другар от твоята си манипула" - гласеше една войнишка мъдрост, цинична както всяка армейска поговорка.

Десет преки кохортата премина почти като в церемониален марш. Ала щом наближи следващата махала легатът разбра, че маговете ги очакват.

Аврамий, за разлика от сестра си, не притежаваше и капка вълшебни способности, освен дарбата да усеща насочени срещу себе си заклинания. Той рязко изкомандва "Разпръсни се!", веднага щом почувства магическата вълна на поредния удар.

Отпред лежеше пустата мъртва улица, в края на която лениво гореше една къща. Наглед враг нямаше. Но легатът бе готов да се обзаложи, че това е капан.

Изминаха няколко минути. Нищо не се промени. Разделилите се на отделни групи легионери прикриваха със щитове себе си и стрелците, готови да засилят противника със стрели и болтове - и с право мерене, и с така наречения "валеж", при който арбалети и лъкове сякаш целеха облаците, така че мишените да бъдат поразени отгоре като от истинска градушка.

Легатът, заедно с неколцина телохранители и сигналчици, се промъкна на тавана на изоставен от обитателите си дом. Надникна през пробития изгнил покрив. Видя как над бедните квартали танцуват пожари. Към небето безшумно се издигна мехур от огън, който се превърна в облак дим, избледня и се сля с мрачния черен небосвод. Вятър довя тътен.

- Тия ще изпепелят целия град, докато се мотаем - рече през зъби Аврамий, уж на себе си, а всъщност на войниците, мнозина от които имаха близки в бедняшките махали. За да се плъзнат думите му сред бойците, той прати един сигналист да нареди разделянето на четните и нечетните манипули. В някои отношения такова решение носеше риск, но продължаването на марша по две успоредни улици даваше известна свобода за маневриране, а и правеше кохортата по-малко уязвима.

"С една стрела - два заека" - рече си легатът. Допълнително настървяване на легионерите не бе излишно. Той сведе поглед към улицата.