![Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/3/drugovremec-bg-download.jpg)
Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
- Поне... знаем... че още работи.
- О, Боже! Да, да... работи.
Погледът му към камъка преливаше от страх и омраза.
Отдръпна се, колкото да намокри кърпичката си от една дъждовна локва в каменна вдлъбнатина наблизо. Намокри лицето ми, като не спираше да мърмори успокояващо и да ми се извинява. Успях да си върна достатъчно сили, за да се понадигна.
- До самия край не ми вярваше, нали? - Макар и смачкана, се чувствах и донякъде отмъстена. - Е, вярно е.
- Да, вярно е. - Той седна до мен и няколко минути не откъсна поглед от камъка. Междувременно обтривах лице с мокрия плат и още не смеех да правя резки движения. Внезапно Джейми скочи на крака, отиде до скалата и я плесна с ръка.
Не се случи абслютно нищо и след минута той отпусна рамене и се върна при мен.
- Може би работи само при жени - казах, опитвайки се да мисля. - В преданията са винаги жени. Или пък съм само аз.
- Е, не съм аз. По-добре да се уверя все пак.
- Джейми! Внимавай! - извиках, но безполезно.
Той се върна при камъка, отново го удари с длан, след това с рамо, мина през процепа, върна се, но за него камъните бяха просто монолит. А аз се разтрепервах дори само от мисълта отново да доближа този портал на лудостта.
И все пак. Когато бях започнала да се предавам на хаоса, мислех за Франк. И го бях усетила, сигурна бях. Някъде в бездната имаше точица светлина и там бе той. Знаех обаче, че има и друга точица светлина, която седеше неподвижна до мен и се взираше в камъка, а по бузите му се стичаше пот въпреки хладния ден.
Накрая се обърна към мен и ме стисна за ръцете. Приближи ги до устните си и целуна всяка церемониално.
- Милейди - каза едва чуто. - Моя... Клеър. Няма смисъл да протакаме. Нека се разделим сега.
Устата ми бе изтръпнала и не можех да продумам, но изражението ми, както обикновено, явно е било лесно за разчитане.
- Клеър - каза той трескаво, - оттатък това... нещо те чака твоето време. Там имаш дом, имаш място. Всичко, с което си свикнала. И... и Франк.
- Да - отвърнах, - и Франк.
Джейми ме хвана за раменете и ме изправи на крака. Пораздруса ме умолително.
- От тази страна няма нищо за теб, моме! Нищо освен насилие и опасности. Върви! -Побутна ме с лице към каменния кръг. Обърнах се към него и на свой ред стиснах ръцете му
- Наистина ли няма нищо за мен тук? - Задържах погледа му, като не му позволих да се извърне.
Той леко се измъкна от ръцете ми, без да ми отвърне, и застана на няколко крачки от мен. Изведнъж се превърна във фигура от друго време на фона на мъгливите поля и хълмове, а животът в лицето му - като че ли игра на скалните сенки, като притиснато върху платно под пластове боя, смътен спомен на художник за отдавна забравени места и страсти, превърнали се в прах.
Взрях се в очите му и през болката и копнежа в тях той отново доби вид на човек от плът и кръв, истински, тук, любовник, съпруг.
Страданието отново се бе изписало по лицето ми и той се поколеба, обърна се на изток и посочи надолу по склона.
- Виждаш ли онова място, зад онези дъбове? Малко по-нататък от тях.
Видях дъбовете и видях какво сочи, полуразрушена колиба на зловещия хълм.
- Ще отида там и ще остана до вечерта. За да се уверя... да се уверя, че си преминала.
Погледна ме, но не понечи да ме докосне. Затвори очи, сякаш не можеше да понесе да ме вижда повече.
- Сбогом - рече и се обърна.
Известно време го изпровождах с поглед, вцепенена, но после се сетих нещо. Трябваше да му го кажа. Извиках го.
- Джейми!
Той спря, свел глава. След миг се обърна и лицето му беше пребледняло, изопнато, а устните му бяха почти посинели.
- Да?
- Трябва да ти кажа... да ти кажа нещо, преди да си тръгна.
Той затвори очи, стори ми се, че се олюля, но може би просто вятърът подръпваше поличката му.
- Няма нужда. Не. Хайде, върви, моме. Не бива да се бавиш още. Върви.
Ала не можа да се обърне, преди да го стисна за ръкава.
- Джейми! Чуй ме! Трябва!
Той поклати глава безсилно и вдигна ръка, може би за да ме избута от себе си.
- Клеър... не. Не мога.
Вятърът навлажняваше очите му.
- За въстанието става въпрос. - Тръснах ръката му. - Джейми, слушай. Принц Чарли... армията му. Колъм е прав! Чуваш ли ме, Джейми? Колъм е прав, не Дугал.
- А? Какво искаш да кажеш? - Бях привлякла вниманието му. Потърка лице с ръкава си и очите му пак станаха проницателни и ясни. Вятърът свистеше в ушите ми.
- Принц Чарли. Ще има въстание, Дугал е прав за това, но то ще се провали. Известно време армиите на Чарли ще побеждават, но всичко ще приключи с клане. Всичко ще свърши при Кулоден. Клановете... - Спомних си клановите камъни, канарите, пръснати на полето, всяка с името на клана, чиито хора са били изтребени в този ден. Поех си дълбоко дъх и стиснах ръката му, за да запазя равновесие - беше студена като на труп. Потреперих и затворих очи, за да се концентрирам върху думите си.