Политичестки ред и политически упадък [bg]

Според едно алтернативно философско направление демокрацията не е олицетворение конкретна на идея или съвкупност от културни ценности, а страничен продукт на дълбоки структурни сили[75] в обществата. Социолозите отдавна са забелязали взаимовръзката между високите нива на икономическо развитие и стабилната демокрация: повечето богати индустриализирани страни в света днес са демокрации, докато повечето авторитарни държави са далеч по – слабо развити. Едно известно проучване показва, че макар дадена страна да може да осъществи преход от авторитарно към демократично управление на всеки етап от своето развитие, вероятността да се утвърдят като демокрации е много по – голяма, ако достигнат определен праг на доходите на глава от населението. Това навежда на мисълта, че по всяка вероятност икономическото развитие е свързано по някакъв начин с утвърждаването на демокрацията.

Но каква е връзката между икономическото развитие и демокрацията? Дали демокрацията по някакъв магически начин се превръща в човешка ценност при достигането на определено ниво на благосъстояние? Статистическите корелации, които свързват развитието с демокрацията, не посочват специфичните причинно – следствени механизми между тях. Освен това има и много изключения: според този възглед например стабилна демокрация би трябвало да има не в бедна Индия, а в богатия Сингапур.

В Глава 2 предложих алтернативна причинно – следствена връзка, при която икономическият растеж може да окаже влияние върху демократичните институции в резултат на социалната мобилизация. Ключовото понятие тук е разделението на труда. Адам Смит твърди, че разделението на труда зависи от размера на пазара, т. е. с разширяването на пазарите в резултат на увеличаване на обемите в търговията, а впоследствие и с развитието на индустриалната икономика се разширява и задълбочава разделението на труда. То води на свой ред до възникването на нови социални групи. Макар самият Смит да не изтъква изрично този аргумент, логично е да се предположи, че тези нови групи, изключени от участие в политическите институции на старото аграрно общество, ще пожелаят участие в политическия живот и по този начин ще увеличат исканията за демократизация. С други думи, икономическият растеж поражда социална мобилизация, която от своя страна води до увеличаване на исканията за политическо участие (вж. фиг. 20).