![Произход на политическия ред [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/0/proizhod-na-politicheskiya-red-bg-download.jpg)
Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
Загубата на национална независимост от страна на Унгария не е единствената загубена свобода. В края на краищата Унгария е изправена срещу огромната и добре организирана турска империя, която вече е завладяла повечето съседни кралства и княжества в Югоизточна Европа. Дори една по–централизирана модерна страна вероятно не би могла да се противопостави на съкрушителната турска мощ. Но слабостта на централната власт на унгарската държава осъжда също така унгарските селяни и градове на поробване. След хаоса и обезлюдяването в резултат на монголското нашествие селяните са до голяма степен свободни хора, особено тези, които живеят в обширните кралски имения. Те имат установени права и задължения като кралски „гости“ и могат или да служат като войници, или да плащат данък вместо това. Най–важна е свободата на придвижване, както и правото сами да си избират съдии и свещеници.
Но както светските, така и църковните земевладелци искат да привържат селяните към земята и да ги превърнат в продаваема стока. В резултат на прехвърлянето на кралски земи в частни ръце, започнало през XIII в., се увеличава броят на селяните, които минават под юрисдикцията на земевладелците и тяхното тиранично управление. Повишаването на цените на храните от началото на XVI в. кара земевладелците да увеличат феодалните налози в натура, които им дължат селяните. Принуждават ги и да им работят повече ангария, от един ден в седмицата през предишния век до три дни през 1520 г. Правото на селяните да избират свои местни съдии и свещеници бива ограничено и поставено под контрола на феодалния владетел. Освен това земевладелците забраняват свободното придвижване на селяните от един господар при друг и преселването им от селото към пазарния център. Влошаващото се положение на селячеството довежда до избухването на голямо селско въстание през 1514 г., което е смазано брутално, а водачът му е поставен на нажежен трон и другарите му са насилвани да ядат изпечената му плът. Въстанието избухва точно в навечерието на турското нашествие и е един от факторите, допринесъл за успеха на османците.
Постепенното закрепостяване, както отбелязах в началото на тази глава, не е характерно само за Унгария. Наблюдаваме го и в Бохемия, Полша, Прусия, Австрия и Русия. Аристократичните класи в целия регион настояват за увеличаване на данъчното облагане, за отнемане на свободи и за ограничаване на придвижването на подвластното население. XX в. ни научи да разглеждаме тиранията като приоритет на могъщи централизирани държави, но тя може да бъде приоритет и на местни олигарси. В съвременен Китай много от най–тежките нарушения на правата на селяните, нарушения в сферата на околната среда и охраната на труда, както и случаи на огромна корупция не са свързани с централното правителство в Пекин, а с местни партийни функционери или с частни работодатели, които си сътрудничат с тях. Отговорност на централната власт е строгото прилагане на законите срещу олигархията; не прекалено силната, а прекалено слабата държава е заплаха за свободата. В Съединените щати последователното отменяне на законите „Джим Кроу" и на расовата сегрегация в продължение на две десетилетия след Втората световна война се осъществява едва когато федералното правителство упражнява властта си да наложи спазването на конституцията срещу южните щати. Политическа свобода, изглежда, не се постига единствено чрез ограничаване на властта на държавата, а когато една силна държава се изправи срещу също толкова силно общество, което иска да ограничи нейната власт.
Необходимостта от подобен баланс разбират бащите основатели на Съединените щати. Във „Федералист №17“ Александър Хамилтън пише следното по въпроса за правата на щатите срещу федералното правителство:
В случаите, когато монархът в крайна сметка надвивал своите васали, успехът му се е дължал главно на тиранията на тези васали над поданиците им. Феодалите или благородниците, в еднаква степен врагове на суверена и потисници на обикновените хора, са били ненавиждани и мразени от двете страни, докато общата опасност и общият интерес не изграждали съюз между тях, фатален за властта на аристокрацията. Ако чрез милосърдно и справедливо поведение благородниците бяха съхранявали верността и предаността на своите наематели и последователи, конфликтите между тях и краля почти винаги би трябвало да завършват в тяхна полза и с окастряне или подкопаване на кралската власт.[173]