Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
V. [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

V. [bg]

Электронная книга - «V. [bg]». Краткое содержание книги:

Томас Пинчън е роден на 8 май 1937 г. в Глен Коув, Ню Йорк, САЩ. Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза. Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
1 ... 200 201 202 203 204 205 206 207 208 ... 261
Перейти на страницу:

И така процесията на четиримата стигна чак до пресечката със 70–та Улица. Логореята на Стенсъл не спираше, но останалите го слушаха с интерес, въпреки че Трето Авеню общо взето не предразполагаше особено към пиянски изповеди и словоизлияния. Не изпитваше ли Стенсъл, подобно на баща си, някаква общо взето болезнена подозрителност към Валета — предвиждаше ли той, че ще му бъде наложено принудително, да затъне дълбоко в една твърде стара за него история, или най-малкото прекалено различна от онова, което му бе известно? Вероятно не; просто той чувстваше приближаването на едно знаменателно сбогуване. На мястото на Профейн и двамата бродяги можеше да се окаже който и да е: полицай, барман, жена. По този начин Стенсъл оставяше частици от себе си — и от V. — из целия западен свят.

На този етап V. представляваше една удивително фрагментарна концепция.

— Стенсъл отива на Малта, като изтерзан и неспокоен жених на сватба. Това е брак по сметка, уговорен от Съдбата, която в известен смисъл е майка и баща на всекиго. Вероятно на Съдбата не й е безразлично благополучието на един такъв съюз: нали все пак й е нужен човек, който да я наглежда на стари години.

Това последното според Бени бе чиста глупост. Неусетно четиримата бяха стигнали до Парк Авеню. Двамата бродяги, вече усетили, че навлизат в непозната територия, смениха посоката и тръгнаха на запад към Парк Авеню. Среща ли имаха уговорена там?

— Не трябва ли да занесем някакъв умилостивяващ подарък? — попита Стенсъл.

— Например ’кво? Шоколадови бонбони или цветя, а?

— Стенсъл знае какво — заяви Стенсъл. Те стояха пред сградата, където се помещаваше офисът на Айгенвалю. Случайност ли бе това или предумишленост. — Почакай тук, на улицата — нареди Стенсъл. — Той ще се върне след минута. — И изчезна във фоайето.

В същия момент няколко пресечки по-нагоре излезе една полицейска кола, зави по Парк Авеню и се отправи към центъра. Профейн също тръгна към центъра. Колата го задмина, без да спира. Профейн стигна до ъгъла и продължи на запад. Когато той вече бе обиколил цялата пресечка, Стенсъл се показа от един прозорец на последния етаж.

— Ела тук — изкрещя Стенсъл. — Трябва да ми помогнеш.

— Да ти помог…? Ти си луд.

— Качи се тук, — нетърпеливо го подкани Стенсъл, — преди да е дошла полицията.

Профейн стоя вън още цяла минута, броейки етажите. Девет. Сви рамене, влезе във фоайето и взе асансьора.

— Ще можеш ли да отвориш една ключалка? — попита Стенсъл.

Профейн се изсмя.

— Добре тогава. Значи ще се наложи да влезеш през прозореца. — Стенсъл разтършува из килера на чистачките и се върна с дълго въже в ръка.

— За мен ли е? — попита Профейн. Двамата излязоха на покрива.

— Това е важно — започна да го умолява Стенсъл. — Представи си, че враждуваш с някого. Но трябва да се срещнеш с врага, с него или с нея. В такъв случай няма ли да се постараеш срещата да премине колкото е възможно по-безболезнено?

По покрива двамата стигнаха точно над офиса на Айгенвалю. Бени хвърли поглед надолу към улицата.

— Искаш да ме спуснеш надолу по голата стена, където даже няма пожарна стълба, чак до онзи прозорец и да го отворя, така ли? — попита Бени, жестикулирайки преувеличено изразително.

Стенсъл кимна. Ясно. Профейн трябваше пак да виси като маймуна. Обаче сега Пиг отсъстваше, значи нямаше кого да спасява и съответно бе изключено да разчита на отплата или доброжелателно отношение. От Стенсъл не можеше да очаква благодарност, защото взломаджиите (без значение на втори или девети етаж) чест нямат. И защото Стенсъл беше още по-окаян скитник от него самия.

Овързаха Профейн с въжето около пояса. Безформеното му телосложение силно затрудняваше намирането на какъвто и да е център на тежестта. Стенсъл омота няколко пъти въжето около стойката на близката телевизионна антена. Профейн допълзя до корниза на покрива и спускането започна.

1 ... 200 201 202 203 204 205 206 207 208 ... 261
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)