V. [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «V. [bg]». Краткое содержание книги:
И така процесията на четиримата стигна чак до пресечката със 70–та Улица. Логореята на Стенсъл не спираше, но останалите го слушаха с интерес, въпреки че Трето Авеню общо взето не предразполагаше особено към пиянски изповеди и словоизлияния. Не изпитваше ли Стенсъл, подобно на баща си, някаква общо взето болезнена подозрителност към Валета — предвиждаше ли той, че ще му бъде наложено принудително, да затъне дълбоко в една твърде стара за него история, или най-малкото прекалено различна от онова, което му бе известно? Вероятно не; просто той чувстваше приближаването на едно знаменателно сбогуване. На мястото на Профейн и двамата бродяги можеше да се окаже който и да е: полицай, барман, жена. По този начин Стенсъл оставяше частици от себе си — и от V. — из целия западен свят.
На този етап V. представляваше една удивително фрагментарна концепция.
— Стенсъл отива на Малта, като изтерзан и неспокоен жених на сватба. Това е брак по сметка, уговорен от Съдбата, която в известен смисъл е майка и баща на всекиго. Вероятно на Съдбата не й е безразлично благополучието на един такъв съюз: нали все пак й е нужен човек, който да я наглежда на стари години.
Това последното според Бени бе чиста глупост. Неусетно четиримата бяха стигнали до Парк Авеню. Двамата бродяги, вече усетили, че навлизат в непозната територия, смениха посоката и тръгнаха на запад към Парк Авеню. Среща ли имаха уговорена там?
— Не трябва ли да занесем някакъв умилостивяващ подарък? — попита Стенсъл.
— Например ’кво? Шоколадови бонбони или цветя, а?
— Стенсъл знае какво — заяви Стенсъл. Те стояха пред сградата, където се помещаваше офисът на Айгенвалю. Случайност ли бе това или предумишленост. — Почакай тук, на улицата — нареди Стенсъл. — Той ще се върне след минута. — И изчезна във фоайето.
В същия момент няколко пресечки по-нагоре излезе една полицейска кола, зави по Парк Авеню и се отправи към центъра. Профейн също тръгна към центъра. Колата го задмина, без да спира. Профейн стигна до ъгъла и продължи на запад. Когато той вече бе обиколил цялата пресечка, Стенсъл се показа от един прозорец на последния етаж.
— Ела тук — изкрещя Стенсъл. — Трябва да ми помогнеш.
— Да ти помог…? Ти си луд.
— Качи се тук, — нетърпеливо го подкани Стенсъл, — преди да е дошла полицията.
Профейн стоя вън още цяла минута, броейки етажите. Девет. Сви рамене, влезе във фоайето и взе асансьора.
— Ще можеш ли да отвориш една ключалка? — попита Стенсъл.
Профейн се изсмя.
— Добре тогава. Значи ще се наложи да влезеш през прозореца. — Стенсъл разтършува из килера на чистачките и се върна с дълго въже в ръка.
— За мен ли е? — попита Профейн. Двамата излязоха на покрива.
— Това е важно — започна да го умолява Стенсъл. — Представи си, че враждуваш с някого. Но трябва да се срещнеш с врага, с него или с нея. В такъв случай няма ли да се постараеш срещата да премине колкото е възможно по-безболезнено?
По покрива двамата стигнаха точно над офиса на Айгенвалю. Бени хвърли поглед надолу към улицата.
— Искаш да ме спуснеш надолу по голата стена, където даже няма пожарна стълба, чак до онзи прозорец и да го отворя, така ли? — попита Бени, жестикулирайки преувеличено изразително.
Стенсъл кимна. Ясно. Профейн трябваше пак да виси като маймуна. Обаче сега Пиг отсъстваше, значи нямаше кого да спасява и съответно бе изключено да разчита на отплата или доброжелателно отношение. От Стенсъл не можеше да очаква благодарност, защото взломаджиите (без значение на втори или девети етаж) чест нямат. И защото Стенсъл беше още по-окаян скитник от него самия.
Овързаха Профейн с въжето около пояса. Безформеното му телосложение силно затрудняваше намирането на какъвто и да е център на тежестта. Стенсъл омота няколко пъти въжето около стойката на близката телевизионна антена. Профейн допълзя до корниза на покрива и спускането започна.