Операция „Червена буря“ [bg]

Младши лейтенант Тери Макол — той все още беше със сержантските си нашивки и бе твърде уморен, за да се интересува от повишението си в чин — се чудеше колко сериозно гледа командването на това малко танково сражение. Верижни машини докараха два батальона професионални войници и смениха изтощените бойци от Landwehr, които се придвижиха назад, за да подготвят отбранителните позиции в и около селото. Една рота танкове „Леопард“ и два взвода M-1 подсилиха позицията, а цялостното командване беше поверено на германски полковник, който пристигна с хеликоптер и огледа всички отбранителни позиции. Полковникът приличаше на гадно копеле, беше с превързано лице и никога не се усмихваше. Макол си спомни, че ако Иван направеше пробив тук, руснаците можеха да заобиколят германските и британските сили, които бяха спрели настъплението на Съветите край предградията на Хановер. Това правеше сражението важно за германците.

Германските „Леопарди“ заеха предните позиции. Батареята отново беше в пълния си състав от четиринадесет танка. Батарейният командир раздели машините си на две групи и Макол пое командването на южната група. Последната линия от укрития за танковете се намираше югоизточно от селото. Макол внимателно разпредели танковете си, като лично провери всяка позиция и говори с всеки командир на танк. Германците бяха много прецизни. Всяка позиция, на която нямаше естествени храсти, беше покрита с пренесени от други места. Почти всички граждани, които живееха там, бяха вече евакуирани, но няколко души бяха отказали да напуснат домовете си. Един от тях донесе на танкистите топла храна, но на екипажа на Макол не му остана време да се нахрани. Мерачът поправи два разхлабени конектора и препрограмира компютъра за управление на огъня. Пълначът и танкистът работеха върху разхлабената верига на танка. Те още не бяха свършили, когато около тях започнаха да падат артилерийски снаряди.