Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

Майстер Лувин отпрати Бирения корем и затвори вратата.

— Господа — заговори той мрачно, — получихме послание от Негова милост, с добри новини, както и с лоши. Той е спечелил голяма победа на запад, разбил е армия на Ланистър на едно място, наречено Волско кръстовище, и освен това е завзел няколко замъка. Пише ни от Ашемарк, бившата крепост на дома Марбранд.

Рикон дръпна халата на майстера.

— Роб ще се върне ли у дома?

— Боя се, че все още не. Тепърва му предстоят битки.

— Лорд Тивин ли е победил? — попита Бран.

— Не — каза майстерът. — Сир Стафорд Ланистър е командвал вражеската войска. Посечен е в битката.

Бран никога не беше чувал за този сир Стафорд Ланистър. Усети, че е съгласен с Големия Уолдър, когато той каза:

— Важен е само лорд Тивин.

— Кажи на Роб, че искам да се върне у дома — каза Рикон. — Той може да си върне и вълка, и мама и татко. — Макар да знаеше, че лорд Едард е мъртъв, понякога Рикон забравяше… съзнателно, както подозираше Бран. Малкият му брат беше толкова опърничав, колкото можеше да е само едно четиригодишно момче.

Бран се зарадва на победата на Роб, но в същото време изпита и безпокойство. Помнеше какво му каза Оша в деня, когато брат му поведе армията си от Зимен хребет. „Не тръгва по верния път“, беше настояла дивачката.

— Колкото и да е тъжно, никоя победа не е без цена. — Майстерът се обърна към двамата Уолдър. — Господа, вашият чичо сир Стеврон Фрей е сред онези, които са загубили живота си при Волско кръстовище. Роб пише, че е получил рана в битката. Сметнали са, че не е сериозна, но след три дни издъхнал в палатката си, докато спял.

Големия Уолдър сви рамене.

— Ами той беше много стар. На петдесет и шест, мисля. Твърде стар за битки. Все казваше, че е уморен.

Малкия Уолдър изрева от радост.

— Уморен да чака дядо ни да умре, искаш да кажеш. Значи ли това, че сега наследникът е сир Емон?

— Не ставай глупав — каза братовчед му. — Синовете на първия син са преди втория син. Сир Риман е следващият поред, а после са Едвин, Уолдър Черния и Петир Пъпката. А после е Егон и неговите синове.

— Риман също е стар — каза Малкия Уолдър. — Бас държа, че вече минава четиридесетте. И има болен корем. Мислиш ли, че той ще стане владетелят?

— Аз ще съм владетел. Дали той ще е преди мен, не ми пука.

Майстер Емон ги скастри.

— Трябва да се засрамите, господа. Къде ви е скръбта? Умрял е ваш чичо.

— Да — кимна Малкия Уолдър. — Много ни е мъчно.

Хич не им беше мъчно обаче. На Бран чак му прилоша. „Вкусът на това блюдо им хареса повече, отколкото на мен.“ Помоли майстер Лувин да го извини.

— Добре. — Майстерът дрънна звънчето за помощ. Ходор сигурно беше много зает в конюшните. Дойде Оша. Тя обаче беше по-силна от Бирения корем, вдигна с лекота Бран и го понесе надолу по стъпалата.