Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Гърбушкото се дотъркаля до Роксана с тромавата си, изкривена походка, спря се пред нея и започна бясно да ръкомаха.
— Не Шамен! Не Шамен! Не Шамен! — панически закрещя той, като протегна ръка, за да изтръгне пистолета от пръстите и.
— Да Шимейн! — настоя Роксана и дръпна ръката си назад. Сетне изсъска, очевидно вбесена: — Тя се опита да ме убие, Каин, не видя ли? Но на теб не ти пука, нали? Интересуваш се само от твоята безценна Шимейн.
— Не Шамен! Не Шамен! — умолително изплака Каин.
— Млъквай, грознико! — излая Роксана. — Или искаш господин Торнтън да се нахвърли върху нас?
Като се обърна отново към Шимейн, тя посочи към носа.
— Качвай се веднага там, кучко! Иначе ще те застрелям начаса!
— Ще трябва да ме застреляш, Роксана. А ако го сториш — процеди през зъби Шимейн, — трудно ще можеш да хвърлиш вината върху съпруга ми. Този път ще има повече свидетели, че Гейдж е бил в работилницата по време на убийството, защото хората от къщата със сигурност ще го видят да излиза от там, когато всички се втурнат да разберат какво става. Дори баща му ще дойде, нищо, че не е толкова подвижен и може да му отнеме повече време. Да, мисля, че е много по-добре да ме застреляш, Роксана, защото така поне няма да можеш да заблудиш хората, че ме е убил Гейдж.
— Качи я на носа, Каин — изръмжа Роксана, като хвърли разярен поглед към гърбушкото. — Ако не се подчиниш, ще застрелям скъпата ти Шимейн право в главата още сега!
— Не Шамен! — изхленчи той. Лицето му се изкриви от болка. — Мола, не Шамен!
— Моля! Моля! Моля! — повтори подигравателно Роксана. — Нима аз не те молих да ми помогнеш? И какво направи ти? Остана глух за молбите ми, ето какво! Е, аз ще убия Шимейн, Каин, и ти не можеш да ми попречиш с нищо. Все едно дали ще е куршум или падане от носа, но тя ще умре.
И тя протегна ръка, като се прицели между очите на Шимейн. Шимейн усети, че стомахът й се преобръща от безумен ужас, но не помръдна и крачка към носа. Само ако се оставеше да я застрелят, щеше да спаси съпруга си от бесилото.
В този миг Каин се хвърли напред с яростен рев и изби пистолета от ръката на Роксана. Оръжието отхвръкна настрана и се стовари на дъските с оглушителен гръм, който разтърси въздуха.
Гейдж, който тъкмо заковаваше последния гвоздей в ковчега на Потс, чу ужасяващия звук и изхвърча като обезумял през вратата на работилницата.
В същото време в къщата Уилям излизаше от стаята на спящия си внук. Ехото от изстрела го стресна и за миг той се закова на място и се спогледа тревожно с Бес. Сетне се спусна към високия шкаф до вратата, измъкна чифт пистолети, провери дали са заредени и без да обръща внимание на болката, която затрудняваше движенията му, изскочи на верандата, проклинайки своята изнемощялост и тромавост.
И двамата мъже хукнаха към кораба. Но докато Уилям все още бързаше по пътеката от къщата, Гейдж вече се качваше по скелето, като викаше неистово името на Шимейн. Точно в мига, в който той стигна до палубата, Каин сграбчи Роксана през кръста и я понесе към носа.
— Идиот! Какво правиш? — изпищя гневно Роксана. — Пусни ме! Пусни ме, ти казвам!
Гейдж се спусна към него, но гърбушкото се оказа много по-силен, отколкото някой някога бе предполагал. Въпреки крясъците и отчаяната борба на Роксана да се освободи от хватката му, той с лекота се изкачи на носа и като хвърли през рамо поглед към Гейдж, пристъпи до самия му ръб. Гейдж се закована място, защото осъзна, че ако направи още само една крачка, Каин ще скочи долу заедно с товара си.
— Каин, пусни Роксана — тихо помоли той.
— Не! Не! — поклати ъгловатата си глава гърбушкото и махна със свободната си ръка на Гейдж да отстъпи назад. Гейдж нямаше друг избор, освен да се подчини.
Тогава Каин сведе поглед към Шимейн. По уродливото му лице се стичаха сълзи, които едва се виждаха в бързо сгъстяващия се здрач.
— Шамен пприятелка. — Той допря ръка до сърцето си. — Каин бича Шамен.
— И аз те обичам, Каин — отвърна напрегнато Шимейн. — Ти бдеше над мен като истински приятел. — Тя избърса с длан сълзите, които се стичаха от собствените й очи и го погледна умолително. — Моля те, Каин, моля те, не прави нищо на Роксана. Слез тук, където и двамата ще бъдете в безопасност.
— Кайн трябва мре! Кайн уби Вектореа! Кайн трябва мре!
При думите на гърбушкото Гейдж, който до този момент гледаше Шимейн, сепнато вдигна глава.
— Не, Каин, няма защо да умираш — отчаяно се възпротиви Шимейн. — Роксана те е накарала да повярваш, че Виктория се кани да я убие, но ти не си искал да й строшиш врата, когато си я сграбчил. Било е случайност. После Роксана ти е казала да хвърлиш тялото на Виктория от носа, за да може хората да си помислят, че е паднала. Но тя още от самото начало е искала да стане така, Каин. Подготвила го е. — Тя погледна към Гейдж, който попиваше напрегнато всяка нейна дума. Знаеше, че съпругът й иска и трябва да научи всичко за смъртта на Виктория, но нямаше време да му обяснява подробностите сега. Трябваше да попречи на Каин да се хвърли от кораба. — Мислел си, че браниш Роксана от Виктория, но Роксана те е излъгала, Каин. Виктория никога не би й сторила нищо лошо. Смятала я е за своя приятелка.