Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
— Тук научавам разни неща…
— Да, ама не тия, които ни трябват. Хайде бе, Гардинър, останали са ни само два — три часа. Ще откача. — Фредерикс рязко се изправи и размаха здравата ръка на сима си, сякаш махаше на такси да спре. — Извинявайте! Извинявайте!
Дискусионната група се извърна към източника на прекъсването като един — също като ято лястовици, завиващо срещу вятъра. Айфеловата кула, която обясняваше някакви противоречиви неща за протоколите с визуална информация, млъкна и го изгледа кръвнишки — доколкото може да гледа кръвнишки едно огромно карирано построение. Във всеки случай не изглеждаше като щастливо и доволно построение.
— Добре — обади се Фредерикс. — Привлякох им вниманието. Давай де, питай.
Добре отработените рефлекси на Таргор го подтикваха да тресне Фредерикс с нещо тежко по главата. Вместо това той се изправи, като за първи път осъзна колко… пубертетски изглеждаше тялото на Таргор.
— Ъъъ… съжалявам, че приятелят ми ви прекъсна така — започна той. — Ние сме гости и времето ни изтича, искаме да зададем някои въпроси и… някой ни изпрати тук.
Една от светлинните точки ядосано просветна.
— Кои сте вие, да ви вземат дяволите?
— Ами просто… просто двама приятели.
— Страхотно се справяш, Гардино — насърчително подметна Фредерикс.
— Млък! — Той си пое дъх и отново започна: — Просто искахме да попитаме за един механизъм — за един софтуер. Чухме, че хората, работили по него, се навъртали тук.
Сред групата програмисти се разнесе сърдито мърморене.
— Не обичаме да ни прекъсват — обади се някой с отчетлив немски акцент.
Един от по-безличните симове се изправи и вдигна ръце сякаш, за да успокои тълпата.
— Кажете ни какво точно искате. — Гласът можеше и да е женски.
— Ъъъ… за механизма на едно същество, произведено в сим-света на средните земи. Съществото е червен грифон и във всички бази данни като автор е посочен някой си Мелхиор. — Последва кратко приглушено мърморене, сякаш името беше познато. Окуражен, Орландо продължи: — Както разбрахме, той или тя има навика да се навърта тук. Та бихме искали някой да ни помогне да открием Мелхиор.
Симът, успокоил тълпата, известно време не помръдна, после вдигна ръка и махна. Изведнъж светът изчезна.
Орландо не виждаше нищо, не чуваше нищо като че ли изведнъж го бяха запратили сред беззвезден космически вакуум. Опита се да вдигне ръка и да провери какво е блокирало зрението му, но симът му не реагираше на мисловните команди.
— Може да погостуваш тук повече, отколкото си смятал — измърмори някакъв глас в ухото на Орландо. Съвсем определено заплашителен глас. — Ти и приятелчето ти току-що допуснахте една наистина глупава, ама много глупава грешка.
Орландо кипеше от ярост сред непрогледния мрак. „Бяхме толкова близо — толкова близо!“ С чувството, че е загубил нещо много повече от една възможност, той дръпна парашутния шнур и изхвърли себе си и Фредерикс от Дървесната къща.
ЧЕТИРИНАЙСЕТА ГЛАВА
СИНЬОТО КУЧЕ ПУСТИННИК
МРЕЖА/БИЗНЕС: Рекордни печалби за АНВАК.
(Картина: главната квартира на корпорация АНВАК — гладка стена.)
Диктор: Охранителната корпорация АНВАК декларира най-високите си печалби от петдесет години насам. Наблюдателите от Цюрихската валутна борса посочват постоянно нарастващите в световен мащаб нужди от осигуряването на индивидуална и корпоративна безопасност, както и невероятно успешната серия на АНВАК от „умни“ биологични оръжия като причини за главоломно нарастващите печалби.
(Картина: вицепрезидентът на АНВАК — с променен глас и лице.)
Вицепрезидентът на АНВАК: Ние удовлетворяваме една потребност. Светът е опасно място. Прекалено много убийства? Мога съвсем просто да ви отговоря: какви бихте искали да бъдете — морално прави или живи?
Колибата на Пустинника (така хакерите наричаха на жаргона си виртуалния „дом далеч от дома“) беше най-безличната, която Рени някога бе виждала. Макар че можеше да избира измежду всички виртуални облаги, Пустинника си беше създал обстановка, която определено не бе източник на вдъхновение: малко легло, стенен екран с ниска разделителна способност и мижави цветя в пластмасова кана върху стандартна маса. Приличаше на стаята на някой дядка от старчески дом. Освен това беше също тъй реално-нереална, както симът на Пустинника. Уморена и потисната, Рени се зачуди дали този старец изобщо можеше да им помогне с нещо.