По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
„Звучи много добре за финал — бързо съобрази Кристин Матюс, — но за съжаление няма да свърши работа.“ Бяха й отпуснали само две минути и половина телевизионно време. По-добре да остави онази част, където Райън признава, че никак не й е по сърце да бъде Първа дама.
И без това всички се бяха наслушали на лекарски приказки.
24.
ПО ВРЕМЕ НА ПОЛЕТА
От града до летището се върнаха много по-бързо. Губернаторът се прибра в резиденцията си. Хората се разотидоха, всеки по своята работа, и сега по тротоарите се извръщаха само минувачите, тръгнали да обикалят из магазините. Личеше си, че отдалеч ги дразни воят на сирените, разгласяващи от километри приближаването на президентския кортеж. Райън се бе облегнал на плюшената облегалка, победен от умората след митинга.
— Е, как се справих? — попита той, загледан през прозореца, край който със сто километра в час се редуваха пейзажите от Индиана. За миг си помисли с усмивка, че именно на върховния блюстител на законите в страната е разрешено да не се съобразява с ограниченията за скоростта.
— Много добре — обади се Кали Уестън. — Говорихте като университетски преподавател.
— Навремето точно с това се занимавах — отвърна президентът и си помисли: „И ако мога, отново с радост ще се изправя пред катедрата.“
— За щат като Индиана речта ви не звучеше зле, но за следващите места ще ви е нужен малко повече плам — намеси се Арни.
— Всяко нещо по реда си — посъветва го Кали. — Както всяко дете трябва да пълзи, преди да проходи.
— Същата реч ли трябва да произнеса в Оклахома? — попита президентът.
— С незначителни изменения — отговори Кали. — Само да не се изтървете и да заговорите за Индиана. Не забравяйте, че ще бъдем в друг щат.
— Те изгубиха двама сенатори, но все още имат един конгресмен, който ще застане до вас на трибуната — напомни му неуморният Арни ван Дам.
— Кога успя да го уредиш? — уморено попита президентът.
— Тази вечер ще уточним всичко за утрешната ви реч. Ще обявите подновяването на договора за базата на ВВС в Тинкър. Това означава около петстотин нови места. Местните вестници ще изпаднат във възторг.
Бен Гудли все още не беше сигурен дали е утвърден на поста съветник на президента по въпросите на националната сигурност. Беше твърде млад за този отговорен пост, но ако наистина го бяха одобрили, поне щеше да има възможност да осигурява на президента пълна и навременна външнополитическа информация. Научил бе много от краткия престой в главната квартира на ЦРУ в Ленгли и напредна бързо — той бе един от най-младите служители, удостоен с примамливия пряк достъп до архивите на Националната информационна служба, тъй като се бе отличил с умението да извлича безпогрешно най-ценното от лавината донесения, справки и доклади. Особено го въодушевяваше перспективата да докладва на самия президент. Гудли прекрасно знаеше, че ще намери общ език с Джак — все още го наричаше така в мислите си, макар да не си го позволяваше гласно по време на съвещанията — а президентът, от своя страна, нямаше да крие от него как оценява старанието му. Това можеше да се окаже безценен урок за младия Бен Гудли, доктор по политология, който мечтаеше един ден да се издигне, и то без ничии протекции, до престижния пост директор на правителствения информационен център.
На стената срещу бюрото му бе монтирана сложна часовникова система, показваща часовете във всички часови пояси. Бе я поръчал още с настаняването си в този кабинет и за негова изненада изпълниха поръчката само за една нощ, а той се подготвил да изтърпи многодневно ходене по мъките из дебрите на вашингтонската бюрокрация. Само с един поглед можеше да определи кой час от денонощието е сега в произволна точка на земното кълбо. Освен това лесно се установяваше кое събитие се е случило в необичаен час, а понякога това се оказваше по-важно от всички сведения, често претрупани до издребняване, в ежедневните бюлетини на разузнаването. Като този например, който в момента изпълзяваше от неговия факсапарат, свързан с телефона за пряка кодирана връзка.