Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Какво става? — тихо попита Пъг.
— Нещо, което бе отнето от този свят, се върна тук — каза Калис. — Аз съм инструментът на това завръщане.
След миг искрици зелена светлина се завихриха от сияйния нимб, обкръжил Калис и камъка, и се разлетяха. Пъг избегна първите пръски светлина и те прелетяха покрай него, но щом се обърна, нов плисък го удари в гърдите. Не го нарани и не му причини болка, дори напротив — изпълни го с енергия, нещо топло и целебно премина през него.
Той погледна Томас, свит на колене в ужасна болка; но щом зелените сияйни искрици се пръснаха, Томас започна да се съвзема. След малко вдигна очи към приятеля си от детинство и Пъг видя, че очите му са бистри, освободени от всякаква болка.
Томас се надигна и бавно пристъпи към Пъг и Калис. Погледна Пъг и магьосникът видя в очите му почуда, удивление, каквото не бе зървал в тях, откакто Томас бе облякъл бронята на Ашен-Шугар, последния от валхеру. За първи път от петдесет години Томас приличаше на момчето от Крудий. С глас, изпълнен с възхита, Томас промълви:
— Моят син изцерява света.
А после вик на радост, тон толкова дълбок, че Пъг не разбра звук ли е, или някакво чувство, прокънтя из пещерата и Камъкът сякаш изригна, мятайки благоговеен пламък на живот в огромната зала. Накор едва не затанцува от радост, а Доминик направи знака на своя бог.
— Това не ни трябва повече — каза Накор и изостави защитното си заклинание.
Щом то изчезна, ек от другия край на света, толкова черен и зъл, колкото жива и добра беше предната нота, резонира между каменните стени и Накор се опули и възкликна:
— Опаа!
Главата на демона се надигна от кървавия пир.
— Не! — изрева съществото, щом усети как му отнеха нещо. „Сетанон!“, писна гласът в главата му.
Всички мечти за власт и върховенство бяха забравени. Мистичните каишки към двата роба се откъснаха, щом демонът закрачи към изхода на шатрата.
Генерал Фадавах примигна все едно, че излизаше от мъгла, и видя как демонът раздра входа на шатрата и я пръсна във всички посоки. Успя само да зърне ужаса, когато той скочи нагоре в небесата, но и това му стигна.
Генералът се обърна към объркания върховен пантатийски жрец, който също излизаше от своята мъгла. Обзе го гняв и той извади камата си и я заби във врата на пантатиеца. Змиежрецът се смъкна на колене, полюшна се за миг и падна.
Фадавах дори не си направи труда да извади камата от последния издъхващ член на пантатийската раса, а бързо излезе при ужасените офицери. Обърна очи натам, където се бяха насочили погледите им, и видя демона да лети към планините и замъка Даркмоор.
Един от капитаните на наемническите отряди видя командира си и заекна:
— З-заповеди, сър?
— Какво стана? — попита Фадавах. — Бил съм под властта на едно чудовище и не зная какво е станало. Кажете ми!
— Вие току-що заповядахте щурм. Всички части. Влизаме в бой с врага по целия хребет.
— По дяволите! — ревна генералът. Представа нямаше колко дълго е бил под властта на демона, но знаеше, че бързо трябва да разбере какво е станало. Последното, което помнеше ясно, бе, че е в шатрата на кралицата край Града на Змийската река; след това беше живял в някаква извънвременна мъгла, в смътен сън на ужас и страх — а сега се намираше на другия край на света, водеше някаква война и нямаше представа нито с кого се бият, нито къде са разположени частите му, нито дали печелят, или губят. И след като кралицата беше мъртва, нямаше представа защо продължават да се бият.
Изгледа офицерския си състав и каза:
— Карти! Искам да видя къде сме, къде е всяка част и какво знаем за врага.
Бе погълнат от една-единствена цел — оцеляване.
26.
Сблъсък
Ерик се биеше.
Това, което бе започнало като ограничен натиск, като опит за пробив, целящ да се разкрият възможните слабости в отбранителната линия, без някакво предупреждение се превърна в пълномащабна офанзива. Ерик срита мъжа, когото току-що бе убил, и го изтъркаля от хребета надолу в дърветата.
По целия Кошмарен хребет кралската армия се бореше с нашествениците в клане, невиждано от Войната на разлома. В един миг на относителното затишие Ерик се огледа. Бойците извличаха от предната линия ранените си и мъртви другари, други бързаха да пийнат по глътка от ведрата с вода, донесени от водоносците.
Джедоу дойде на бегом. Сержант Харпър дотича след него.
— Пробиха северния фланг — докладва задъхано Харпър, лицето му бе оплискано с кръв. — Джером е мъртъв, цялата му рота също. Дуко е проникнал от нашата страна и ни изтласкват на юг.