Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
По стените нямало никаква следа, която да разкрие откъде са минали злосторниците. Глинените комини не можели да бъдат използувани и през тях не било възможно да се мине. Здравата и непокътната украса по покрива не издавала никакво насилие. Като влезли в стаите на първия етаж, съдебните служители, жандармите и Биби-Люпен намерили вдовицата Пижо и прислужницата удушени в леглата им с нощните им кърпи. Трите хиляди франка били взети, както и приборите и скъпоценностите. Двата трупа били започнали да се разлагат, както и телата на малкото куче и на голямото от задния двор. Разгледали дъсчените огради на градината — нищо счупено. По пътечката в градината — никаква следа от стъпки. Следователят помислил, че убиецът може да е минал по тревата — ако изобщо е влязъл оттам, — за да не остави следи от стъпките си, но как се е промъкнал в къщата? На вратата откъм градината имало свод с три непокътнати железни пречки. И от тази страна ключът бил в ключалката, както и на входната врата откъм двора.
След като господин Попино, Биби-Люпен, който останал цял ден да разгледа всичко, прокурорът и старшията от полицейския пост в Нантер, установили, че било невъзможно да се влезе в къщи, това убийство се бе превърнало в тежка задача, където хитростта и правосъдието търпяха поражение.
Тази трагедия бе станала през зимата на 1828–1829 година; съобщиха я в „Газет де Трибюно“. Един бог знае какво любопитство породи тя в Париж; но Париж, който поглъща всяка сутрин по някоя нова драма, всичко забравя. Полицията обаче не забравя нищо. Три месеца след онези безплодни претърсвания някаква проститутка, забелязана от агентите на Биби-Люпен, че прави големи разходи и проследена заради връзките й с някои крадци, поискала да заложи чрез една своя приятелка дванадесет прибора, един часовник и една златна верижка. Приятелката отказала. Случката стигнала до ушите на Биби-Люпен, който си спомнил за дванадесетте прибора и златния часовник с верижка, откраднати в Нантер. Веднага били предупредени комисионерите от заложната къща и всички укриватели на крадени вещи в Париж, а Биби-Люпен подложил Манон-ла-Блонд на упорито наблюдение.
Скоро научили, че Манон-ла-Блонд била лудо влюбена в един млад мъж, когото не били виждали, защото той като че ли бил глух за всички доказателства на любов от страна на русата Манон. Загадка след загадка. Дебнат от полицейските шпиони, младежът бил видян и разпознат като избягалия каторжник, прочутия герой на корсиканските отмъщения, красивия Теодор Калви, наречени Мадлен.
Пуснали по следите на Теодор един от укривателите на крадени вещи, който играел двойна игра, като услужвал и на полицията, и на крадците, и той обещал на Теодор да купи приборите, часовника и златната верижка. Точно когато железарят от пасажа Сен-Гийом броял парите на преоблечения като жена Теодор, в десет и половина вечерта полицията нахлула, арестувала Теодор и взела откраднатите вещи.
Веднага започнали следствие. При толкова слаби улики бе невъзможно, по думите на прокуратурата, да се измъкне смъртна присъда. Калви не се уплете и не изпадна нито веднъж в противоречие: той каза, че някаква жена от селото му била продала тези предмети в Аржантьой и че след като ги купил от нея, слухът за убийството, извършено в Нантер, му показал каква опасност се крие в притежаването на приборите, часовника и скъпоценностите, които били посочени в списъка, направен след смъртта на вдовицата Пижо, и навярно били откраднатите предмети. После, казваше той, бил принуден от бедност да ги продаде и поискал да се отърве от тях, като използувал някое незлепоставено лице.
Нищо повече не можаха да измъкнат от освободения каторжник, който с мълчанието и твърдото си държане успя да внуши на правосъдието, че търговецът на вина от Нантер е извършил убийството и че жената, от която е получил излагащите предмети, е съпругата на този търговец. Нещастният роднина на вдовицата Пижо и жена му бяха арестувани; но след като ги държаха цяла седмица и направиха подробна анкета, се установи, че нито мъжът, нито жената са напускали заведението си в деня на престъплението. Освен това Калви не позна в съпругата на търговеца жената, която според него му била продала сребърната посуда и скъпоценностите.
Тъй като се доказа, че държанката на Калви, която също бе намесена в това дело, е изхарчила около хиляда франка от деня на престъплението до момента, когато Калви бе поискал да продаде среброто и скъпо ценностите, това обстоятелство се стори достатъчно, за да изправят пред наказателния съд каторжника и държанката му. И тъй като това престъпление бе осемнадесетото убийство на Теодор, той бе осъден на смърт, защото приеха, че той е авторът на така умело извършеното злодеяние. Той не позна търговката на вино от Нантер, но бе познат от мъжа и от жената. Следствието установи, благодарение на много свидетели, че Теодор бе живял в Нантер около един месец; бил зле облечен и с покрито с гипсов прах лице и помагал на зидарите. В Нантер всеки даваше осемнадесет години на този младеж, който навярно бе подготвял това престъпление цял месец.