Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
Бърнард притежаваше достатъчно сила и умения, за да се класира като рицар на земята и дървото във всеки легион на Империята, бойният му лък беше оръжието на ловците и холтърите от северна Алера — оръжие, предназначено да поразява хищници, които тежат стотици фунтове повече и имат достатъчно сила да пробият стоманените брони на алеранците.
Освен това Бърнард използваше тежки, стилетоподобни върхове на стрелите си, предназначени за пробиване на броня, а като опитен призовател на земя познаваше камъка като малцина алеранци.
Всичко това заедно означаваше, че като правило когато граф Калдерон пускаше стрела в целта, той очакваше целта да бъде поразена. Фактът, че сега целта му беше жив камък, а не мека плът, беше незначителен и, разбира се, не й позволяваше да се определя като изключение от правилото.
Първата стрела на Бърнард попадна в по-близкия гаргойл леко вляво от центъра на гърдите му. Раздаде се сух трясък, посипаха се бели искри и мрежа от малки пукнатини плъзна по каменната гръд на гаргойла. Той скочи от стената на покрива на кулата и при удара се пръсна на половин дузина парчета, които продължиха да се разпадат на по-дребни парченца.
Още преди падането на първия гаргойл Бърнард вече се целеше в другата цел и втората му стрела прониза лявата предна лапа на втория гаргойл, карайки го да се свлече на една страна.
Следващата стрела удари главата на гаргойла, докато той се опитваше да се надигне, а силата на удара откъсна четвърт от нея, пропука я и очевидно дезориентира фурията, когато тя отново напразно се опита да се изкачи нагоре.
Бърнард скочи в каретата, когато въздушният екипаж вече започваше да се отделя от покрива. Той сграбчи борда с една ръка, окачи лъка около врата си и когато каретата полетя далеч от Калар, като постепенно набираше скорост, той се набра с две ръце, за да се качи вътре.
Амара призова Сирус и установи, че фурията й се отзовава по-бързо, макар и малко по-бавно от обичайното, вероятно поради противопоставянето на лейди Акватайн на фуриите на вятъра на Калар.
Тя прелетя над екипажа, спусна се на прага, хвана прозореца на каретата с лявата ръка, а дясната протегна на Бърнард.
Съпругът й вдигна очи, огледа отдолу нагоре крака й, появил се изпод червената й рокля на робиня, и я погледна похотливо, когато хвана ръката й. Тя се разсмя и се изчерви — отново — докато му помогна да се качи на борда, а след това и в каретата.
— С теб всичко наред ли е? — извика той.
— Не! — отговори тя. — Ти ме изплаши до смърт!
Той избухна в буен смях и Амара скочи в обятията на Сирус, изравнявайки полета си, преди да изпревари каретата и да се издигне малко по-нагоре.
Огледа се през рамо, проклинайки се, че не можа да оплете косата си, за да не наруши маскировката, и не се досети да вземе нещо със себе си, за да я завърже.
Сега косите й диво се развяваха около лицето й и или покриваха очите й, или влизаха в устата й. Отне й известно време, за да ги махне и да види нещо през тях.
Почти съжали, че е успяла.
Искрящи фигури на рицари Аери се издигаха над Калар. Рук ги беше предупредила, че в градския гарнизон са оставени около двадесет или малко повече. Амара погледна четиримата наемници, рицарите Аери, опитващи се да удържат претоварения екипаж във въздуха.
Липсваше им скорост, за да избягат от преследването, а местността под тях можеше да им предложи малко възможности да играят на криеница с войските на Калар. Неспособни да се издигнат по-високо, където ветровете са по-силни, те не можеха да се скрият зад облаците, използвайки друга любима тактика на избягване на въздушно преследване. Бавно летящата им група можеше успешно да приложи само една от тях.
Това означаваше, помисли си Амара, че ще трябва да се бият.
За тях не беше нелепа перспектива да се бият с двайсетина вражески рицари, не и когато тук бяха Амара и две Върховни лейди на Алера.
Но докато Амара гледаше, още повече рицари Аери се издигнаха над града. Още двадесет. Четиридесет. Шестдесет. И всички се насочиха право към тях.
Със замряло сърце Амара осъзна, че когато Калар се е върнал в крепостта си, той е пристигнал по въздух и то придружен от личния си ескорт, състоящ се от най-квалифицираните и опитни рицари Аери.
Срещу двайсетте рицари все още имаха шанс. Но срещу пет пъти повече плюс, тя беше сигурна, самия Калар…