Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

Джосуа вдигна ръка.

— Не, не. Разбира се, че няма да ги убия. — Той се обърна към фолшайъреца, който се беше ухилил. — Фреозел ги обработва вече два дни. Те са убедени, че им иска главите и че гражданите на Нови Гадринсет искат те да бъдат обесени пред Дома на раздялата. Просто се стараем да ги докараме до подходящо настроение.

Саймън отново беше смутен: не беше разбрал правилно.

— И какво ще правите тогава?

— Само гледай. — След още малко протакане Джосуа се навъси тържествено и бавно закрачи към клетката с изнервените пленници.

— Скеълдуайн — каза той твърдо, — може и да съжалявам за това, но ще оставя теб и хората ти живи.

Фреозел се развика гневно и ядосано се отдалечи. Въздишка на облекчение мина през пленниците.

— Но — Джосуа вдигна пръст — няма да ви държим тук и да ви храним. Ще работите, за да спечелите живота си. Хората ми ще обесят мен, ако не го направя — и без това ще са много недоволни, че няма да ви екзекутирам. Ако докажете, че може да ви се вярва, можем да ви позволим да се биете на наша страна, докато не свалим лудия ми брат от Престола от драконова кост.

Скеълдуайн сграбчи дървените греди с две ръце.

— Ще се бием за теб, Джосуа! Никой друг не би проявил такова милосърдие към нас в тези ненормални времена. — Другарите му нададоха нестройни викове.

— Добре. Ще мисля по-нататък как да го направим. — Джосуа кимна сдържано и се обърна с гръб към пленниците. Саймън отново го последва до средата на пещерата.

— В името на Изкупителя — каза Джосуа, — ако те наистина се бият за нас, това ще е чудесно! Още сто дисциплинирани войници. И ще дойдат още много, когато слухът за това се разпространи.

Саймън се усмихна.

— Ти беше много убедителен. Фреозел също.

Джосуа изглеждаше доволен.

— Мисля, че в рода на Фреозел трябва да е имало доста скитащи актьори. Колкото до мен — е, всички принцове са родени лъжци, нали знаеш. — Лицето му отново стана сериозно. — А сега трябва да се заема с наемниците.

— На тях няма да направиш същото предложение, нали? — попита Саймън, внезапно разтревожен.

— Защо не?

— Защото… защото който се бие за злато, е друго нещо.

— Всички войници се бият за злато — каза кротко Джосуа.

— Нямам предвид това. Чу какво каза Скеълдуайн. Те са се били, защото са смятали, че трябва да се бият — това е поне отчасти вярно. А тритингите се биеха, защото Фенгболд им плащаше. Ти не можеш да им платиш с нищо друго освен с живота им.

— Това не е незначителна цена — отбеляза Джосуа.

— Но след като са въоръжени отново, каква тежест ще има това? Те не са като еркинландските гвардейци, Джосуа, и ако искаш да създадеш кралство, което да е различно от това на брат ти, не можеш да го построиш с хора като наемниците. — Той изведнъж млъкна, ужасен от откритието, че изнася лекции на принца. — Извинявай — изтърси той. — Нямам право да говоря така.

Джосуа го гледаше с вдигната вежда.

— Прави са хората за теб, млади Саймън — бавно каза той. — Има умна глава под тая твоя червена коса. — Той сложи ръка на рамото на младежа. — Нямах намерение да говоря с тях, поне докато не дойде Хотвиг. Ще обмисля внимателно това, което ми казваш.