Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Диамантен меч, дървен меч [bg]
Диамантен меч, дървен меч [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Диамантен меч, дървен меч [bg]

Электронная книга - «Диамантен меч, дървен меч [bg]». Краткое содержание книги:

Вече няколко столетия Империята, основана от хората, се крепи с кръв и страх. Някога хората са победили гномове, елфи, орки и Дану. Опора на трона са седемте Магически ордена, които властват както над душите и съдбите на обитателите на Империята, така и над самия император.Но денят на отмъщение наближава, защото в дълбокия Друнг /Друнгската гора/ се е пробудил свещения меч Имелсторн /Дървеният меч/. Още по-силно искри неговият “брат”- Драгнир /Диамантеният меч/ в тайната пещера на Подземното племе. Когато двата меча се “срещнат”, ще се изпълни древно пророчество. Неуморният Перумов обогатява жанра с похвати, нехарактерни за традиционното фентъзи. Руснакът е един от малкото писатели, съчетали в устойчива сплав съдържание и стил. Героите търпят развитие, битките са зашеметяващи, обратите – непредвидими, а краят – грандиозен. Наслада за читателя!  
1 ... 199 200 201 202 203 204 205 206 207 ... 370
Перейти на страницу:

- В чертога мой те каня, Дъще на Дану. На изгревния бряг на Великото море, гдето слънцето от бездни въздушни се издига, там домът ми е граден! Отдавна диря те, о, Дъще на Дану! Мнозина срещах аз почти достойни, ала... единствената ти, приела силата на Имелсторн... Ела!

- Но аз... аз...

- Не ще е нищо друго важно - вдигна ръка Господарят, -освен че теб открих. Ела!

Страхът отново вцепени девойката. Тя отчаяно потърси образа на Дървения меч в сърцето и ума си, само че този път Господарят на Пороя не спря. Приближи се към Ахата и протегна ръка в проядена от ръжда рицарска ръкавица.

- Да бъде, що е орисано! - тържествено провъзгласи великанът. - Път пред нас се е разстлал, дъще на Дану, път на изток, досами изгрева, гдето планини се извисяват от море пламтящо!

Едрата колкото малко мече длан опря в магическия щит.

- Охооо! - не възклицание, а тътен. - Съзирам аз, че вешерите огнени са пратили насам достойната Дану... - Около желязната ръкавица бликнаха езици пламък, избухна ореол от чист ален огън.

Но старинната стомана бавно продължаваше да се потапя в щита. Господарят глухо простена изпод шлема и отбеляза сподавено: -Силно вълшебство сторили са... не ми е леко да го превъзмогна!

Ала...

Мехурът-заклинание не издържа на напъна. Спука се и сякаш целият свят на Ахата се взриви. Валма мрак, разбъркани с нервно танцуващи жили от яростен пламък, се устремиха срещу нея от всички страни.

Последната й мисъл беше дали тъкмо на това не е разчитал Върховният маг на Арк...

* * *

Пороят спря изведнъж, в един миг. Сидри подскочи, както си лежеше на каменното ложе и се вслушваше в злия ромон на капките по външната стена.

Джуджето предпазливо накара стената да се отмести - и не повярва на очите си. Небето все още бе сиво и без слънце, но страшните черни облаци на Гибелния порой се стопяваха, разсейваха се като безвреден пушек от огнище, като гнила пара... Да, така свършваше Пороят. Но не и толкова рязко. Нито пък толкова рано...

Джуджето замислено почеса тила си, разроши брада. Според сметките му излизаше, че убийствената напаст ще вилнее още три седмици, във всеки случай не по-малко от две и половина. Какво се беше случило? Защо Пороят за пръв път от много-много години насам бе секнал доста преди срока?!

"Ами ако шурне пак? - замисли се Сидри. - Ако ми се изсипе на главата тъкмо сега, когато вече съм се сдобил с Драгнир? Това хич няма да е благоприятен край на похода! Като нищо може да завали отново... Също както внезапно спря, внезапно ще вземе да се нахвърли върху наивниците, повярвали, че се е случило чудо..."

- Не бързай, гноме - изрече на глас Сидри. - НЕ БЪРЗАЙ! Каменният престол не би одобрил припряността. Изчакай. Ден, два. Даже три. Засега всички други...

"Не! - прекъсна се наум. - И дума да не става. Хуманусите не притежават и капка достолепно търпение, винаги ще се намерят луди глави с алчни душици, които да се втурнат насам! Иманярите нали все така правят - гледат да преварят един друг, прецакай другарче му викат... Да, рискувам да попадна под Пороя, но ако се бавя, със сигурност ще налетя на нещо по-лошо - на ондуластовците от Дъгата!"

Тази мисъл зачеркна колебанията и съмненията му. Трябваше да се омита от тук, докато не бяха довтасали иманярите и маговете.

Речено - сторено. Джуджето бързо събра оскъдния си багаж и се зае да върже въже. Затегна възлите много добре, преди да почне да се спуска - само това му липсваше, да се изтърколи надолу по почти отвесния склон! На гърба на Сидри, прикрепен по-здраво и от собствения му гръбнак, се мъдреше увития в кожа Драгнир.

* * *

Тави предпазливо надникна от ниския тунел. Правилно беше преценила - точно това бе мястото.

Девойката не бе запалила факла, използваше маг ическото си зрение в непрогледната тъмнина. Сметна, че сега не е уместно да пести вълшебни сили.

Грамадната зала, където се беше разиграла последната битка, бе пуста. Камък и мрак, мрак и камък. И до едната стена - зверски натрошеното тяло на Кан-Торог. Волният лежеше неестествено извит, десницата му не бе изпуснала меча.

Тави внимателно коленичи до трупа. Нямаше възможност дори да си помисли да извърши пълния погребален ритуал, доста сложен у Волните, но поне някакви думи бе длъжна да намери.

Протегна ръка и затвори очите на мъртвия.

- Ти загина по най-добрия начин за един воин, Кан - тихо изрече девойката. - Загина в сражение с непобедима сила... която надви, плащайки с живота си. Обещавам - Кръгът на Капитаните ще научи как си умрял. Твоята дружина ще се гордее с теб, Кан. А тялото ти нека остане тук до онзи ден, когато светът се промени... когато Спасителят, в когото нито ти, нито аз вярвахме, седне на трон за Последния съд. Почивай дотогава в мир.

1 ... 199 200 201 202 203 204 205 206 207 ... 370
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)