![Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/3/drugovremec-bg-download.jpg)
Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
Растителността премина в борови гори. Дишах дълбоко свежия смолист аромат, макар привечер да стана много хладно. Спряхме на малка полянка, далеч от пътя. Събрахме на едно място борови иглички и одеяла и се сгушихме за топлина, покрити с едно от одеялата и наметката на Джейми.
Малко по-късно той ме събуди и прави любов с мен, бавно и внимателно, без да говори. Наблюдавах блещукащите звезди през плетеницата черни клони и заспах отново с приятната му тежест върху себе си.
На сутринта Джейми изглеждаше по-весел, или поне по-спокоен, сякаш бе стигнал до трудно решение. Обеща ми горещ чай за вечерта, което не бе особена утеха в ледения студ. Сънливо го последвах към пътя, като отупах от роклята си борови иглички и паячета. С напредването на деня тясната пътека почти се скри сред гъсти туфи власатка и продължаваше на зигзаг покрай по-големите скали.
Дотогава не обръщах особено внимание на обкръжението си, докато сънливо се наслаждавах на растящата топлина на слънцето, но погледът ми ненадейно попадна върху познато скално образувание и ме изтръгна от апатията. Знаех къде сме. И защо.
- Джейми!
Той се обърна.
- Не знаеше ли?
- Че идваме тук? Не, разбира се. - Започна да ми става лошо. Краиг на Дун не бе на повече от километър-два - виждах гърбицата му през остатъците от сутрешната мъгла.
Преглътнах с мъка. От шест месеца се опитвах да стигна дотук. Сега исках да съм другаде. Каменният кръг на върха на хълма не се виждаше от основата му, но сякаш излъчваше небясним ужас, който се пресягаше към мен.
Далеч преди върха теренът стана твърде неудобен за Донас. Слязохме и го вързахме за един недорасъл бор. Продължихме пеша.
Пъхтях и се потях, докато стигнем до гранитния ръб на върха - Джейми не показваше с нищо, че се е уморил, само вратът му леко се бе зачервил. Тук над боровете бе тихо, но вятърът настойчиво се промъкваше в скалните цепнатини. Покрай нас се стрелкаха лястовици, издигаха се рязко на някое въздушно течение, подгонили насекомите, и пикираха като бомбардировачи.
Джейми ме хвана за ръка и ме издърпа на последното естествено стъпало преди каменната площадка. Не ме пусна, а ме приближи към себе си и се взря в мен, сякаш запаметяваше чертите ми.
- Защо? - започнах задъхана.
- Това е мястото ти - каза пресипнало той. - Нали?
- Да. - Загледах като в унес каменния кръг. - Изглежда същият.
Джейми ме последва до кръга. Хвана ме под ръка и отидохме до раздвоената скала.
- Тази ли е? - попита.
- Да. - Опитах да се отдръпна. - Внимателно! Не го доближавай!
Той гледаше ту мен, ту скалата с очевидно недоверие. Може би с право. Внезапно се усъмних в истинността на собствената си история.
- Аз... не знам нищо за него. Може би това, каквото и да е... се е затворило зад мен. Може би работи само в определени дни. Първият път беше около майския фестивал.
Джейми хвърли поглед през рамо на слънцето, блед диск зад дебел слой облаци.
- Сега е почти Вси светии - каза. - Подходящо, нали? - Потрепери неволно, въпреки шегата. - Когато... си дошла, какво си правила?
Опитах се да си спомня. Обля ме ледена тръпка и скръстих ръце под мишниците си.
- Обикалях кръга, разглеждах разни неща. Просто напосоки, нямаше никаква мисъл и цел. След това стигнах до раздвоената скала и дочух жужене, като от пчели...
Все още се чуваше. Почти отскочих назад, сякаш бях чула змия.
- И тогава? - Свистенето се загнездваше в главата ми, но гласът му бе по-остър от него.
- Поставих длан на скалата.
- Ами направи го. - Побутна ме напред и когато не реагирах, хвана китката ми и опря ръката ми на кафяво-сивата повърхност.
Хаосът ме сграбчи.
Слънцето спря да се върти бясно пред погледа ми, а свистенето, извисило се до писък, заглъхна. Замени го друг звук, Джейми, който ме викаше по име.
Чувствах се твърде слаба, за да стана или да отворя очи, но махнах немощно с ръка, за да му покажа, че съм жива.
- Добре съм - промълвих.
- Добре ли си? О, Боже, Клеър! - Притисна ме към гърдите си. - Исусе! Помислих, че си умряла. Започна... започна да... да чезнеш някак. Имаше най-ужасяващото изражение, сякаш си се уплашила наистина до смърт. Издърпах те от камъка. Спрях те, не биваше... съжалявам, моме.
Открехнах клепачи досатъчно, за да видя лицето му над себе си, разкривено от шок и страх.
- Всичко е наред. - Още говорех с мъка, дезориентирана и изчерпана, но си връщах присъствие на духа. Опитах да се усмихна, но устата ми сякаш само трепна леко.